Жика Лазич
Живоин (Жика) Лазич (на сръбски: Живојин Лазић или Živojin Lazić) е сръбски политик. Пръв бан на Вардарска бановина (1929 – 1932), проводник на сръбските асимилационни политики във Вардарска Македония в междувоенния период. Министър на вътрешните работи (1932 – 1934).
| Жика Лазич Жика Лазић | |
| сръбски политик | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Канада |
| Жика Лазич в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е в 1876 година[2] в Сврачковци, близо до Горни Милановац, Сърбия.[3] Завършва Юридическия факултет на Белградския университет. Специализира в областта на националната сигурност в Германия, Италия и Австро-Унгария. От 1919 до 1921 година е шеф на отдел Обществена безопасност към Министерството на вътрешните работи. През септември 1923 година създава Сдружението против българските бандити – паравоенна организация за терор над българското население, целящ да спре подкрепата за четите на ВМРО. Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев и Григор Циклев, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[4]
В 1923 година ръководи югославската делегация на коференцията, довела до подписване на Нишката спогодба, пряко насочена срещу дейността на ВМРО. След това е назначен за зам. министър на вътрешните работи. В 1927 година участва като обществен обвинител в Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО. На 13 юли 1928 година, по заповед на Иван Михайлов, терористът на ВМРО Иван Момчилов извършва неуспешен атентат срещу Жика Лазич. Момчилов влиза в кабинета му в Белград, като го прострелва в главата, след което се самоубива.[5] Лазич все пак оцелява. В 1929 година Жика Лазич става бан на Вардарската бановина със седалище Скопие. Провежда политиката на Сърбия за асимилиране и денационализиране на българите във Вардарска Македония. Влиза в ръководството на Соколската организация „Кралевич Марко“ и „Народна отбрана“.[6][7] През 1931 - ва признава, че насилствената сърбизация на македонските българи трайно се е провалила и заявява, че като План Б за дебългаризацията им ще се използват Югославските комунисти, ставайки първия политик на Кралска Югославия, решил да използва Македонизмът - при това в комунистически вариант, за тази цел.[8] През периода 1932 – 1934 година е министър на вътрешните работи, като представител в правителството на Югославската национална партия.
В края на Втората световна война Лазич напуска Югославия, а по-късно емигрира зад океана. Умира в Канада през 1958 г.[9]
Бележки
редактиране- ↑ Zivojin Lazic in the Canada, Find A Grave Index, 1600s-Current.
- ↑ Досадашњи руководиоци // Безбедносно-информативна агенција. Архивиран от оригинала на 2012-08-05. Посетен на 26 август 2013 г.
- ↑ Godišnjak Kralj. Srba, Hrvata i Slovenaca, Publ. Narodna misao, 1926, str. 565.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 119.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 233.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 183.
- ↑ Ликот на денационализаторите
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 135.
| пръв | → | вардарски бан (1929 – 1932) |
→ | Добрица Маткович |