Лазки език
Лазкият език (ლაზური ნენა, lazuri nena; на грузински: ლაზური ენა, lazuri ena или ჭანური ენა, č'anuri ena; на турски: Lazca) се говори от лазите, населяващи югоизточния бряг на Черно море. Живеещите в Турция носители на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в Грузия техният брой е по-малък.
Лазки език Lazuri / ლაზური | |
Страна | Грузия, Турция |
---|---|
Регион | Кавказки регион |
Говорещи | 22 000[1] – 30 000 |
Писменост | латиница, грузинска |
Систематизация по Ethnologue | |
Кавказки Картвелски Зански Лазки | |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | – |
ISO 639-3 | lzz |
Разпространение на картвелските езици | |
Лазкият е един от четирите картвелски езици (грузински, мингрелски, зански, лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавказките (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език – занския. Този възглед се поддържа по времето на Съветския съюз, а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.[2]
Езикови особености
редактиранеКакто повечето кавказки езици, лазкият притежава богат набор от съгласни звукове (всъщност най-много измежду картвелските еизици), но едва пет гласни (а, е, и, о, у).
Съществителните се словоизменят посредством аглутинативни наставки, изразяващи граматически измерения (7 падежа, в зависимост от диалекта) и число (единствено и множествено), но не и род.
Глаголът в лазкия се видоизменя чрез наставки, съобразно лицето, числото, времето, вида, наклонението и – в някои диалекти – евиденциалността (липсва деятелен и страдателен залог). Използват се над 50 глаголни представки за определяне на пространствената ориентация. Съществуват наставки за лице и число, които определят както подлога, така и обстоятелствените пояснения, пр.: gimpulam „Крия го от теб“.
Отличителни черти на езика:
- две допълнителни съгласни – /f/ и /h/;
- всички съществителни завършват с гласен звук;
- разширено глаголно словоизменяне, използвайки обстоятелствени представки;
- значителни словесни заемки от гръцкия и турския.
Лазкият има пет основни диалекти:
Писменост
редактиранеГрузинска азбука | Латиница | МФА (звук) |
---|---|---|
ა | A | /ɑ/ |
ბ | B | /b/ |
ჯ | C | /ʤ/ (дж) |
ჩ | Ç | /ʧʰ/ (≈ч) |
ჭ | Ç̌ / Ç' | /ʧʼ/ (чʼ) |
დ | D | /d/ |
ე | E | /ɛ/ |
ჶ | F | /f/ |
გ | G | /ɡ/ |
ღ | Ɣ / Ǧ | /ɣ/ (придихателно „гхь“) |
ჰ | H | /h/ (придихателно „x“) |
ხ | X | /x/ (българско „х“) |
ი | İ | /i/ |
ჟ | J | /ʒ/ (ж) |
ქ | K | /kʰ/ |
კ | Ǩ / K' | /kʼ/ |
ყ | Q | /qʼ/ |
ლ | L | /l/ |
მ | M | /m/ |
ნ | N | /m/ |
ო | O | /ɔ/ |
ფ | P | /pʰ/ |
პ | P̌ / P' | /pʼ/ |
რ | R | /r/ |
ს | S | /s/ |
შ | Ş | /ʃ/ (ш) |
თ | Т | /t/ |
ტ | Ť / T' | /tʼ/ |
უ | U | /u/ |
ვ | V | /v/ |
ჲ | Y | /j/ (й) |
ზ | Z | /z/ |
ძ | Ž / Z' | /d͡z/ |
ც | З | /ʦʰ/ (≈ц) |
წ | Ǯ / 3' | /ʦʼ/ (цʼ) |
Лазки изрази
редактиране- ho (ჰო) – да
- va (ვა) – не / * var (архавски диалект)
- ma (მა) – аз
- si (სი) – ти
- skani (სქანი) – твой
- çkimi (ჩქიმი) – мой
- Gegeacginas. / Xela do k’aobate. (გეგაჯგინას. / ხელა დო კაობათე.) – Здравей (те).
- Kai serepe. (კაი სერეფე.) – Лека нощ.
- Kai moxt’it. (კაი ბოხტით.) – Добре дошъл. / Kai ten ***
- Didi mardi. (დიდი მარდი.) – Благодаря.
- Muç’ore? (მუჭორე?) – Как си?
- Kai vore. (კაი ვორე.) – Добре съм. Kai bore (архавски диалект)
- Dido xelebas vore. (დიდო ხელაბას ვორე.) – Много съм щастлив.
- Sonuri re? (სონური რე?) – Откъде си?
- T’amt’ra (ტამტრა) – Трабзон
- Londoni (ლონდონი) – Лондон
- Turkona / Turketi (თურქონა / თურქეთი) – Турция
- Xorumona (ხორუმონა) – Гърция
- Xorz'a / Oxorca (ხორძა) – жена
- K'oçi (კოჩი) – мъж
- Bozo (ბოზო) – момиче
- Biç’i (ბიჭი) – момче
- Supara (სუპარა) – книга
- Megabre (მეგაბრე) – приятел
- Qoropa (ყოროფა) – любов
- Mu dulya ikip? (მუ დულჲა იქიფ?) – Какво работиш? / Mu dulya ikom (архавски диалект)
- Lazuri giçkini? (ლაზური გიჩქინი?) – Знаеш ли лазки? / Lazuri gickini (архавски диалект)
- Skani coxo muren? (სქანი ჯოხო მურენ?) – Как се казваш?
- Ma si maoropen. (მა სი მაოროფენ.) – Обичам те
Източници
редактиране- ↑ Laz // Ethnologue.
- ↑ Lewis, M. Paul (ed.). Laz // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 22 октомври 2012. (на английски)
- Kojima, Gôichi, Lazuri grameri Chiviyazıları, Kadıköy, İstanbul, 2003 ISBN 975-8663-55-0 (на английски и турски)