Подлог

В граматиката подлогът е главна част на изречението — онзи предмет, на който се приписва свойство, действие или състояние.

Сред отделните теоретични направления не съществува консенсус за това дали подлогът е валиден като концепция за синтактичните системи на всички езици. В релационната граматика понятията подлог и допълнение са първични понятия, на които се гради останалата част от теорията. В разновидностите на пораждащите граматики, развити от Ноам Чомски, подлогът е вторично понятие, изводимо от конфигурацията на изречението, но въпреки това подлогът е универсално понятия. Според някои функционални теории, като граматиката на ролите и референцииите (вж. Van Valin 1997), съществуват езици, за които не са необходими понятия като подлог и допълнение. Такива езици са например канарският, мейтей и класическият тибетски.

Падеж

В езиците с номинативен строй (каквито са повечето езици в Европа, вкл. българският) подлогът се намира в именителен падеж и отговаря на въпроса кой върши действието.

Синтаксис

Подлогът обикновено контролира съгласуването на сказуемото: например в изречението „Иван отглежда крави.“, сказуемото „отглежда“ се съгласува по лице и число с подлога „Иван“, а не с допълнението „крави“. С подлога са кореферентни възвратните местоимения: в „Иван погледна Христо, засрамен от думите си.“ думите са на Иван, а не на Христо. Подлогът обичайно е и привилегирован синтактичен аргумент: например в две последователни прости изречения подлогът на второто може да се изпусне, ако съвпада с подлога на първото: в изречението „Иван се сбогува с всички и излезе.“ подлогът на „и излезе“ е изпуснат, защото съвпада с подлога на „Иван се сбогува с всички“.

В българския език

Подлогът изразява предметно понятие и се определя от сказуемото. Подлогът може да означава предмет, лице, явление или признак. Открива се с въпроса: Кой? или Какво?. Прието е в изречението подлогът да се подчертава с една права черта.

Примери:

Но Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата.

Звездите трепкаха плахо.

Подлогът може да бъде:

1. съществително име — Детето играе.
2. прилагателно име — Красивата се омъжи.
3. местоимение — То изчезна.
4. числително име — Петият спечели.

Членуване

В писмената форма на българския книжовен език подлогът се членува с пълен член, когато е от мъжки род, единствено число:

1. Магазинът е в ревизия.
2. Автомобилът потегли рязко.
3. Върхът се вижда отдалече.
4. Вятърът счупи клона.

Ако към подлога има съгласувано определение, членува се определението:

1. Денонощният магазин е в ревизия.
2. Неговият автомобил потегли рязко.
3. Третият връх се вижда отдалече.

Библиография

• Bhat, D. N. S. Grammatical relations: the evidence against their necessity and universality. London; New York, Routledge, 1991. ISBN 0-415-06323-X.
• Van Valin, Robert D. Syntax: structure, meaning and function. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-49565-2.

Вижте също

• Главни части на изречението
• Части на изречението
• Сказуемо
• Изречение
• Определителен член в българския език