Лакатнишки скали
Лакатнишките скали са разположени на левия склон на Искърския пролом в Стара планина.
Защитена местност „Лакатнишки скали“ | |
Информация | |
---|---|
Местоположение | България |
Данни | |
Площ | 83.6 хектара |
Създаден | 9 февруари 1966 |
Защитена местност „Лакатнишки скали“ в Общомедия |
Намират се в община Своге, в землището на село Миланово, между долините на реките Пробойница и Оплетненска. Най-близо до скалите е гара Лакатник (444 m н.в.)
Име
редактиранеВ по-далечното минало скалите са били наричани Осиковски,[1] по името на село Осиково, днес Миланово. След строежа на жп линията през Искърското дефиле се появява станция Лакатник (днес село Гара Лакатник – различно от село Лакатник, което е по-високо по склоновете на десния бряг срещу скалите) и хората започват да свързват скалите с близката гара.[2] Произходът на името Лакатник не е ясен, има различни предположения: според някои идва от завоя, който прави река Искър – с формата на сгънат лакът, според други от глагола „лакатуши“, отнесен към селския дол и река, и няколкото тамошни местности с името „лаки“, според трети произлиза от латинската дума „лактацио“, т.е. нещо като „Млекарево“ (предполага се, че е имало много добитък и мляко по римско време).[3]
Геология
редактиранеЛакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, като скалните пластове са почти хоризонтални. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър. Вследствие въздействието на външните релефообразуващи сили на Лакатнишките скали са се образували множество скални форми – пирамиди, кули, зъбери и други.
Характерен за скалите е добре развитият карст. В Лакатнишките скали се намират голям брой карстови пещери. Сред тях са Темната дупка, Ръжишката пещера, Зиданката, Свинската дупка и други.
Забележителности
редактиранеРайонът е изключително привлекателен за алпинисти и пещерняци, а поради красотата си – и за туристи. Той е един от най-посещаваните и известни катерачни обекти в България, люлка на българското скално катерене, а пещерата Темната дупка е „училището“ на софийските пещерняци.
- Темната дупка – отворът ѝ е в долната част на скалите. Състои се от четири етажа, две основни галерии и е сложен лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. Цялата система е с обща дължина от над 9000 m, а проучванията на галериите продължават. [1] Пещерните води избликват в извора Житолюб. Пещерата не е богата на пещерни образувания, но е забележителна с пещерната си фауна.
- Карстов извор Житолюб – почти до шосето, до него са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.
- Алпийски заслон „Орлово гнездо“ – малката къщичка, кацнала на скалите, която пътниците от влака виждат. Построен е през 1938 г., а през 2000 г. е подновен.[4]
- Кръстът на загиналите планинари и алпинисти. Издигнат е през 1939 г. със средства, събрани от тогавашния алпийски елит на България, върху най-високата част от Лакатнишките скали. Разрушен е при социалистическия режим в средата на 20 век. През 2001 г. е възстановен от жители на селото.[5]
- Паметникът с петолъчка. Построен при социализма в памет на четирима загинали през 1923 г. септемврийци. На името на един от тях, Милан Петров от с. Осиково, преименуват село Осиково на Миланово през 1950 г. След 1989 г. паметната плоча е счупена, но после е възстановена.[6]
Защита
редактиранеПрез 1966 г. Лакатнишките скали са обявени за защитена местност,[7][8] а през 1989 г. са включени в създадения тогава Природен парк „Врачански Балкан“.[9]
Галерия
редактиране-
Поглед от паметника към река Искър. Кръстът на загиналите алпинисти и планинари е вдясно
-
Алпийският заслон „Орлово гнездо“
-
Река Искър и Лакатнишките скали
-
Паметникът на участници в Септемврийско въстание
Източници
редактиране- ↑ а б Дирекция на природен парк „Врачански Балкан“. Лакатнишки скали
- ↑ Кръстева, Йоана. Житолюб – мистериозната тайна на Лакатнишките скали
- ↑ История на Лакатник
- ↑ Кръстева, Йоана. „Орлово грездо“
- ↑ Факелно шествие и алпийски атракции в памет на загиналите алпинисти в Лакатник
- ↑ Паметник „Септемврийци 1923 г.“
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България
- ↑ Заповед № 407
- ↑ Заповед № 1449 от 21.12.1989