Своге

град в България

Сво̀ге е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е на 42 km северно от град София. Градът е административен център на община Своге.

Своге
      
Герб
Изглед на града от местността „Трите бора“
Изглед на града от местността „Трите бора“
България
42.9598° с. ш. 23.3527° и. д.
Своге
Софийска област
42.9598° с. ш. 23.3527° и. д.
Своге
Своге
42.9598° с. ш. 23.3527° и. д.
Своге
Общи данни
Население7525 души[1] (15 март 2024 г.)
343 души/km²
Землище21,932 km²
Надм. височина679 m
Пощ. код2260
Тел. код0726
МПС кодСО
ЕКАТТЕ65869
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Своге
Емил Иванов
(Движение „Напред, България“; 2015)
Адрес на общината
ул. „Ал. Стамболийски“ 7
Своге в Общомедия
Железопътна гара Своге
Сградата на Народно Читалище „Градище - 1907“

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 7537 души по настоящ адрес и 7690 души по постоянен адрес.[2]

География редактиране

 
Изглед на града от връх Грохотен

Градът е разположен в Искърското дефиле при устието на Искрецка река (Искрец). Намира се на 28 km от Годеч, на 42 km от столицата София, на 72 km от Враца, на 73 km от Монтана и на 159 km от Видин. На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор.

История редактиране

 
Военен паметник
 
Централният градски площад

Историята на град Своге може да се потърси още от Античността, и по-точно от тракийско време, и трябва да се свърже с тракийското племе трибали, тъй като на мястото на днешния квартал Старо село се предполага, че се е намирало тракийско селище и некропол, но само провеждането на систематични археологически разкопки може да потвърди това. Данните от находки, които преди всичко са следствие от иманярска дейност, показват до известна степен твърденията за съществуването на тракийско селище в района и то не едно, а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят, най-вече от монетните находки. В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления трябва да споменем това до село Заселе, чието име се е запазило до наше време – Метериза, и трите тракийски могили, които са разрушени.

В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип, бащата на Александър Македонски, в която той едва се спасява, и впоследствие от това до известна степен става инвалид. Макар и да се подценява, районът е играл известна роля в търговските връзки между северните части на днешна България и егейското крайбрежие. От времето на ранна Византия се запазени останки на десетина крепости, свързани с голямата строителна дейност на император Юстиниан Велики, за укрепване на Балканския п-в, срещу нашествията на славяни, прабългари, готи, авари. От времето на Първото и Второто българско царство също са запазени останки от укрепителни съоръжения, в град Своге – на връх Грохотен, в чието подножие се намира градът. Интересна е и една легенда за наименованието на местност, наречена Латинците, идваща от това, че по времето на един от кръстоносните походи, преминали през нашите земи, там са останали да живеят латинци, които се оженили за местни девойки. Запазена е и една средновековна църква – „Св. Петка“, датираща от 14 век, и една от 17 век, намираща се в местността Кирик до град Своге. В общината се намират и известните манастириСедемте престола и Искрецкия манастир, като за първия се предполага, че е построен през 11 век, а другият – през 18 век. По времето на османската власт населението в района се увеличило, тъй като то търсело сигурността на Балкана.

 
Фабриката за шоколад и захарни изделия „Велизар Пеев“ АД в Своге, преди 1943 г.

Развитието на района идва след построяването на жп линията, преминаваща през Искърското дефиле. Така възникнали и повечето сегашни селища по поречието на р. Искър. По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., в Своге е евакуирана Държавната консерватория.[3]

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Своге е обявен за град.[4]

Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге. По-романтична легенда за името на града е, че то произлиза от словосъчетанието 'с Бог е', и оттам Своге. Друга теория за произхода е от диалектната дума „свояк“ (мн. ч. „свояци“) – „цилиндрична многоножка (стоножка)“ – както я отбелязва К. Иречек (1974, с. 94, бел. 68) в своите „Пътувания по България“).

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19342016
19462668
19563966
19656008
19757698
19858338
19928410
20018604
20118258
20217696

Етническият състав включва 7797 българи и 62 цигани.[5]

Туризъм редактиране

Освен като природни забележителности на 20 km от град Своге се намират Лакатнишките скали – един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България.

Религии редактиране

В град Своге населението е християнско, преобладаващо източноправославно. В града има две православни църкви, една адвентистка, един параклис и една средновековна църква от XIV век – „Св. Петка“

Икономика редактиране

В миналото голямо значение за икономиката на града имат многото рудници за антрацитни въглища, както и урановите рудници – по-голяма част от тях са закрити.

В Своге се намира известният завод за шоколадови изделия на „Монделийз България Продакшън“. Има и фирма производител на парапети и хотелско оборудване, предприятие за картонени изделия, фирма за текстилни изделия.

Обществени институции редактиране

В града се намира читалище „Градище“, СУ „Иван Вазов“, две училища до 4-ти клас, три детски градини и ПГ „Велизар Пеев“ – единственото и най-голямо професионално училище в общината.

Спорт редактиране

Волейбол редактиране

В града има два аматьорски отбора: ВК „Своге 2016“ и ВК „Асовете“ Своге.

Баскетбол редактиране

От 2010 г. е учреден Баскетболен клуб „Спортист 1959“.

Футбол редактиране

Футболният отбор на града – Спортист, е основан 1924 г. За града се състезава и любителският футболен отбор „Джиджовица“, носещ името на едноименния свогенски квартал.[6][7]

Забележителности редактиране

Театри редактиране

Голямо значение за културата на града има читалище „Градище“, в което се изпълняват много постановки и пиеси. Читалището е център на културната дейност в града. Самодейните състави на читалището печелят много национални награди.

Музеи редактиране

В общината има няколко забележителни природни обекти: Лакатнишките скали при село Лакатник и намиращата се в подножието им пещера Темната дупка, при село Бов – водопадът Скакля, скалното образувание „Джуглата“ в село Церово, пещерата Елата, намираща се близо до село Зимевица, манастирите Седемте престола (близо до Елисейна) и Искрецкия манастир, както и няколкото хижи в района – Пробойница, Тръстеная, Добърчин и др. Природата около Своге впечатлява с разнообразието на горите и красивите поляни.

Редовни събития редактиране

Празникът на града е на Петровден. Всяка предпоследна събота и неделя на месец август се провежда туристически събор на връх Грохотен.

Всяка втора събота срещу неделя на август се провежда събор на връх Церецел.

От 2006-та, на всеки две години Община Своге съвместно със Съюза на българските писатели връчва литературната награда „Александър Вутимски“ на името на родения в гр. Своге поет.[8]

От 2016-та, всяка година в началото на лятото в града се провеждат „Празници на хляба“.[9]

Родени в Своге редактиране

Други редактиране

Кухня редактиране

Кухнята на района е свързана най-вече с отглежданите в условията на Балкана култури – картофи, фасул, грах, зеле и др., както и свързаните съответно с тях ястия.

Бележки редактиране

Външни препратки редактиране