Лале

род растения
Disambig.svg Тази статия е за рода растения. За селото в Южна България вижте Лале (село).

Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивари са базирани на вида Tulipa gesneriana.

Лале
Лале на Шренк (T. suaveolens)
Лале на Шренк (T. suaveolens)
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Кремови (Liliaceae)
подсемейство:Lilioideae
род:Лале (Tulipa)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Orithyia D.Don, 1836
Лале в Общомедия
[ редактиране ]
A tulip inside vo 021be.jpg

Размножават се чрез луковички.

Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Нидерландия. Към края на XVI век Нидерландия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна. Днес Нидерландия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.

ВидовеРедактиране

Простоцветни късноцъфтящи: Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 cm. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове: Aristokrat, Baccuhus, Luis XIV, Queen of Night и много други не по-малко красиви.

Ресничести: Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини. Bellflower с розов цвят; Maja с жълт свят; Noranda с червена багра.

Зеленоцветни лалета: Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона, който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят. Hummingbird е с патешкожълта багра със зелен кант; Greenland има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Лалета Рембрант: Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени (наречени са именно на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението. ”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци; ”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци; ”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.

Папагалови: Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане. ”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят; ”Bird of Paradise” – червен с жълт кант; ”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.

Кичести късни: Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове. ”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмночервен цвят; ”Eros” – пастелнорозов; ”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.

ЛитератураРедактиране

  • Еволюция – развий своя интелект (научнопопулярно списание) – май 2009 г. стр. 68,69.