Лаоска писменост

Лаоската писменост е използваната писменост за лаоския език. По вид се класифицира като абугида и е сродна на тайската писменост.

История и разпространениеРедактиране

 
Пътен знак в Лаос

Историята на лаоската писменост започва през 14 век след обединението на отделните лаоски княжества в една държава, чийто владетели поръчали на лаоските учени да създадат писменост за нуждите на новата администрация.[1][2] Учените, на които била възложена задачата, най-вероятно са базирали новата писменост на кхмерската такава, която от своя страна е била силно повлияна от древноиндийското брахми.[1] Писмеността окончателно се установява като единствен начин за изписване на лаоския език през 16 век.[2]

Понастоящем лаоската писменост се използва за изписване на лаоския език, както и някои малцинствени езици на територията на Лаос.

ОсобеностиРедактиране

Лаоската писменост се причислява към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Често за един и същи звук от лаоския език в писмеността има няколко различни букви – причината е, че откакто е била създадена писмеността, езикът се е променил и някои от звуковете са отпаднали.[1] Понеже лаоският език е тонален, писмеността използва сложна система за определяне на тона на сричката, зависещ от буквата, дали сричката е отворена, или затворена, дължината на гласната и някои допълнителни диакритики.[1]

Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу. Разграничение между думите не се прави, като вместо това интервалът се използва за отделяне на изречения (като точката в български).[1] Лаоската писменост също така има и собствени означания за цифрите.

Компютърна поддръжкаРедактиране

Буквите, пунктуационните знаци и цифрите от лаоската писменост се намират в уникод интервала от U+0E80 до U+0EFF.[3]

ИзточнициРедактиране