Лев Каменев (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Лев Каменев.
Лев Лвович Каменев е руски художник, майстор на лиричния пейзаж, един от основателите на организацията на Передвижниците.
| Лев Лвович Каменев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Савинска слобода, Московска губерния, Руска империя |
| Националност |  руснак |
| Стил | Реализъм |
| Академия | Московско училище за живопис, скулптура и архитектура |
| Карл Рабус, Алексей Саврасов | |
| Направление | пейзажна живопис |
| Повлиян | Алексей Саврасов |
| Лев Каменев в Общомедия | |
Детство и младост редактиране
Лев Каменев е роден през 1834 (по други данни 1833) година в град Рилск, Курска губерния, в семейство на дребен търговец. Семейството не е състоятелно, а според някои изследователи – дори бедно.[1] Лев прекарва детството и юношеството си в Астрахан[2], където учи в местната гимназия, но се налага да я напусне, тъй като баща му се нуждае от помощник в магазина.[1]
Лев навършва 21 години и едва тогава, през 1854 година се записва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура.[1] Попада в класа по пейзажна живопис при талантливия педагог Карл Рабус, известен с бащинското си отношение към своите ученици.[3] Заедно с него учат и бъдещите известни руски художници Иван Шишкин и Василий Перов. Три години по-късно, когато Рабус умира, негов преподавател става още съвсем младият Алексей Саврасов. Разликата между двамата е само 3 години, а общите им интереси бързо ги сближават.[1] Учителят разкрива творческата индивидуалност на младежа и двамата остават приятели през целия си живот.[2] Завършва училището през 1857 година[3], а на следващата се явява на изпити, представя картини и получава званието „извънкласен художник“.[1]
През същата година е приет за член на Московското общество на любителите на живописта и веднага започва да участва дейно в модните тогава Периодични изложби. Там най-добрите картини получават парична награда и бързо се изкупуват.[1]
През лятото на 1858 година Каменев заминава за остров Валаам в северната част на Ладожкото езеро. По същото време там рисува и Шишкин, двамата постепенно се сближават и стават добри приятели. Дружеските им отношения продължават и през лятото на 1865 година двамата отново рисуват заедно, този път в околностите на подмосковското село Братцево.[1]
През 1860 година художникът успешно участва в изложба на Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, а критиката отбелязва способността му да „разкрива тайната на обаянието на природата“.[1]
Зрелост редактиране
За Каменев началото на периода на зрелост и творческа самостоятелност, както и откъсването от неволното подражателство, може да бъде датирано към 1861 година, когато художникът рисува такива платна като „Пейзаж“ и „Залез на река Молога“.[1]
През 1863 година, за сметка на Обществото на любителите на живописта, заминава на двугодишно пътуване извън страната, с цел да изучи опита и майсторството на западноевропейските художници.[2] Там посещава музеи на изобразителното изкуство и ателиета на художници. В Швейцария се среща с Шишкин и двамата заедно рисуват в кантон Берн. След като цялото лято на 1863 година рисуват заедно, Шишкин заминава за Цюрих, а Каменев – за Мюнхен.[1] През лятото на следващата година отново с Шишкин и Е. Дюкер рисува етюди в Германия, в Тевтобургската гора в околностите на Дюселдорф.[4] Там създава известните платна „Тевтобургската гора“ (1864) и „Изглед от околностите на Дюселдорф“ (1865). По-късно посещава Париж и се запознава с изложените творби на художниците от Барбизонската школа.[1]
Времето на 1860-те години е важен период за развитието на пейзажната живопис навсякъде из Европа. Тя изравнява ролята си с останалите жанрове в живописта, а изобразяването на особеностите и облика на националната природа става цел на много художници. Към пейзажите на своите страни се обръщат Джон Констабъл в Англия, френските барбизонци, художниците от Дюселдорфската школа в Германия. Техните опит и постижения естествено оказват влияние на руските пейзажисти. В творчеството на Каменев ясно личат традициите на холандската живописна школа.[2]
Каменев става един от най-популярните руски художници, рисуващи лирични пейзажи.[3] Те разкриват тънко познаване на руската природа и се превръщат в значително явление на художествените изложби от онова време.[2] Картините му се посрещат много добре и бързо се изкупуват. Поради това, в наше време платната на живописеца могат да се срещнат в много художествени музеи в страната.[3] Известни картини от този период са „Ловец в гората“ (1860-те), „Пейзаж с камбанария“ (1860-те), „Украински хутор в дъбова гора“ (1862), „На езерото“ (1864), „Вечер на реката“ (1865), „Пейзаж“ (1868).[5]
През 1865 година Петербургското общество за поощряване на художниците започва да организира ежегодни конкурси за жанрова и пейзажна живопис, с парична награда. На първата изложба, проведена през същата година, победител в категория „Жанрова живопис“ става Перов, а в пейзажна – Каменев с картината си „Пясъчна плитчина“.[1]
В същия период, скоро след завръщането си в Москва, Лев Каменев предизвиква сериозно внимание с още няколко национални пейзажа – „Сенокос“, „Зимен път“ и „Пролет“, всички рисувани през 1866 година. Картината „Сенокос“ е представена на конкурс на пейзажистите, организиран от Обществото на любителите на живописта, и носи на автора си първа награда.[1] Платното „Зимен път“ е закупено от Павел Третяков за създаваната от него художествена галерия.[2] На следващата година получава званието „класен художник ІІІ степен“.[1]
Творчеството на Каменев достига кулминацията си през 1860-те и 1870-те години. През 1869 година, за картините си „Зимен изглед от околностите на Москва“ и „Изглед от околностите на село Поречие“, получава званието академик по пейзажна живопис към Московската художествена академия.[2] Последната е удостоена с първа награда на конкурса на Обществото на любителите на живописта.[1] По думите на художника Константин Коровин, пейзажите на Лев Каменев показват „неземната поезия на руските гори, пътища и хълмове, прикрити с храсти и осветените от вечерното слънце дървета“.[3] Днешните изкуствоведи изпитват затруднения при идентификацията на картините на Каменев, тъй като много от тях носят еднообразни, а понякога и еднакви заглавия.[1]
През следващата година Каменев става един от учредителите на организацията на Передвижниците.[3] На първата им изложба участва с картините „Мъгла. Червеното езеро в Москва през есента“ (1871) и „Лятна нощ“.[1] И двете творби имат сериозен успех, а художникът участва със свои работи на всяка тяхна изложба в продължение на 13 години.[6]
През 1871 година замества Саврасов и става професор по пейзажна живопис в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура.[4]
Като майстор на реалистичния пейзаж Каменев играе значителна роля за развитието на руската ландшафтна живопис.[2] Независимо от „повелите на времето“, в произведенията си той си остава тънък лирик. През 1872 година създава поредица от пейзажи, сред които два особено успешни – „Жътва“ и „Пейзаж с река“.[1] Едни от най-добрите картини на художника са „Лунна нощ на реката“ (1870), „Поглед към река Казанка“ (1875)[6], „Пейзаж под Казан“ (1876), „Пейзаж с езеро“ (1884).[5] Част от творбите му отново са закупени от Павел Третяков.[2]
От края на 1860-те години художникът много рисува в Подмосковието и в частност, в Савинская слобода край Звенигород. Ненапразно наричат тези места „Подмосковска Швейцария“. Там, в живописно обкръжение, е разположен старинният Савино-Сторожевски манастир, който се вижда отвсякъде. В тази местност Каменев рисува едни от най-добрите си платна – „Савинско-Сторожевският манастир под Звенигород“ (1877), „Савина слобода близо до Звенигород. Дъжд“ (1879), „Савински посад под Звенигород“ (1879), „Селски живот“ (края на 1870-те) и други.[1]
Последни години редактиране
От края на 1870-те години започва спад в творчеството на Каменев.[2] Картините му все по-рядко се появяват на изложби, а името му все по-често се чува във връзка с „болезнено пристрастяване“, под което в конкретния случай се има предвид алкохолизъм.[3][6]
През последните години животът на художника преминава почти непрекъснато в Савина слобода. Понякога му гостуват Алексей Саврасов, Исак Левитан, братята Константин и Сергей Коровини и други художници. През 1884 година рисува своята последна картина „Ручей“, за която получава първа награда на Обществото за поощрение на художниците“. Малко по-късно една от картините му е купена от Александър III.[1]
За последния период от живота на художника се знае много малко. Във връзка с развилия се алкохолизъм през 1880-те почти не участва в изложби. Навестява го само младият Константин Коровин, който често идва заедно с брат си да рисува в живописните местности. В мемоарите си той предава тъжните думи на Каменев: „Събрах достатъчно мъка. Ето, останах сам. Погребах две жени. Една си отиде... Тук погребах и две деца....“.[1]
Лев Каменев умира в самота и нищета на 14 януари 1886 година, само на 53 години, в Савинска слобода, Московска губерния.[2][6] В некролозите във вестниците е наричан „честен и беден труженик, отдал силите си в служба на изкуството“.[1]
-
Савина слобода близо до Звенигород. Дъжд (1879) -
Пейзаж (1861) -
Пейзаж (1861) -
На езерото (1864) -
Жътва. Пейзаж с купи сено (1872) -
Поглед към река Казанка (1875)
.jpg)
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ((ru)) Яндекс, фотки/Альбом Лев Львович Каменев
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((ru)) Саратовский государственный художественный музей имени А.Н.Радищева/Каменев Лев Львович. Биография
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Русские художники/Каменев Лев Львович (1832 – 1886)
- ↑ а б ((ru)) Art Deco Gallery/Каменев Лев Львович (1833 – 1886) Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((ru)) Русский художник-пейзажист Лев Львович Каменев
- ↑ а б в г ((ru)) Товарищество передвижных художественных выставок (ТПХВ)/Лев Львович Каменев – живописец-пейзажист