Ледник

Лѐдникът (още глѐтчер от немската дума: Gletscher) представлява голяма, бавноподвижна ледена маса, която се образува от слоеве пресован сняг и е подложена на постепенни деформации под действието на гравитацията.

Ледниците се изучават от науката глациология. Те образуват криосферата на Земята и са най-големият резервоар на прясна вода в твърдо състояние. Те покриват огромни площи в полярните области, докато в тропиците заемат само най-високите части на планините. Другаде в Слънчевата система – на Марс – полярните шапки на полюсите съперничат на земните.

Ледниците са сред най-мощните релефоформиращи сили в света. Днес те се срещат само в полярните области и по високите планински върхове, но все още покриват една десета от сушата. Огромните ледени полета на Гренландия и Антарктида са известни като континентални ледници. Те постоянно се движат от своя център към периферията, където ледът се разтопява или се отчупва и пада в морето, образувайки айсберги.

ОбразуванеРедактиране

Ледниците се образуват на местата, където снегът се натрупва и се задържа с години. Когато в планините се натрупа сняг, тежестта му преодолява силата на триене, поради която е неподвижен, и той се спуска надолу, превръщайки се в ледник. Повечето ледници изминават по няколко сантиметра дневно, но има и такива, които се приплъзват много бързо. Най-бързият ледник е „Караяк“ в Северна Гренландия. Той се движи с 20 – 24 m в денонощие.

Ледник в Алпите, Швейцария

Когато ледникът се премества, той повлича със себе си отломки от скалите, по които се спуска. Към това се добавят и материали, донесени поради действието на водата по склоновете на долината. Всичко това превръща ледника в абразивен материал – основно средство за издълбаване на релефа.