Лембет или Лембед (на гръцки: Ευκαρπία) е град в Гърция.[1]

Лембет
Ευκαρπία
Солун
40.6881° с. ш. 22.9536° и. д.
Лембет
Централна Македония
40.6881° с. ш. 22.9536° и. д.
Лембет
Гърция
40.6881° с. ш. 22.9536° и. д.
Лембет
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПавлос Мелас
Географска областСолунско поле
Надм. височина171 m
Население6598 души (2001)
Официален сайтweb.archive.org/web/20090803130624/http://www.dimos-efkarpias.gr/
Лембет в Общомедия

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Лембет е малък турски чифлик в Солунска каза, който принадлежи към муката на селата на въглищарите. В района му има извори, от които западен Солун черпи вода, дори след началото на експлоатацията на белгийския акведукт в 1890 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Симбет (Cimbet) е посочено като село с 10 домакинства.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лембетъ има 42 жители българи.[3] Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лембето (Lembeto) има 48 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според гръцки източници в 1905 година в Лембет живеят 25 православни гърци.[1]

В 1913 година след Междусъюзническата война Лембед остава в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Лембет (Λεμπέτ) е бежанско село със 146 бежански семейства и 515 жители бежанци.[5]

  1. а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 39. (на гръцки)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012