Леонид Максимович Леонов (31 май 1899, Москва8 август 1994, Москва) е руски писател. Герой на социалистическия труд (1967). Носител на Държавна награда на СССР1943 г. и на Ленинска награда – 1957 г. Номиниран е за Нобелова награда за литература.[1]

Леонид Леонов
Леонид Леонов
руски и съветски писател

Роден
Починал
8 август 1994 г. (95 г.)
Москва, Русия
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Награди Държавна награда на СССР
Ленин
Герой на социалистическия труд
Октомврийска революция
Червено знаме на труда (СССР)
Ленинска премия
Политика
Литература
Период 1920 – 1994
Жанрове повест, роман, пиеса, очерк
Направление социалистически реализъм
Награди Държавна награда на СССР (1943)
Ленинска награда (1957)

Уебсайт
Леонид Леонов в Общомедия

БиографияРедактиране

Баща му, Максим Леонов, е поет. Жени се за дъщерята на един търговец от Москва.[2][3] През дългия си живот е написал няколко романа, през голям интервал от време. Изявява се и като драматург. Пише и мемоари. Основните теми в произведенията му са драматичният конфликт между буржоазния и социалния морал и психология, промените в съзнанието на руската интелигенция, героизма на руските хора през Великата отечествена война.

ТворчествоРедактиране

  • „Борсуци“ – роман1924 г.
  • „Сот“ – роман – 1930 г.
  • „Скутаревски“ – роман – 1932 г.
  • „Руският лес“ – роман – 1953 г.
  • „Евгения Ивановна“ – повест1964 г.
  • „Обикновен човек“ – пиеса1941 г.
  • „Нашествие“ – пиеса – 1942 г.
  • „Златната карета“ – пиеса – 1946 г.
  • „Пирамида“ – роман – 1994 г.

ИзточнициРедактиране

  1. АиФ. От Толстого до Бродского. Русская история Нобелевской премии по литературе.. // Архивиран от оригинала на 2018-02-25. Посетен на 2018-02-25.
  2. Наталия Леонова. Из воспоминаний. «Метель» Архив на оригинала от 2016-07-20 в Wayback Machine. // mirleonova.org
  3. В 1926 году в «Русском евгеническом журнале» (вып. 3—4) была опубликована генеалогия Л. М. Леонова до шестого и пятого колена включительно со стороны матери и отца. Н. К. Кольцов сделал по этому поводу заключение: «Для евгениста эта родословная представляется не менее богатой с генетической точки зрения, чем помещичьи дворянские семьи, давшие крупных талантов. И нам отнюдь не приходится удивляться тому, что в последних поколениях она даёт нам такого талантливого, своеобразного писателя, как Л. М. Леонов. Родословная Петровых—Леоновых напоминает родословные всех крупных талантов, не исключая А. С. Пушкина и Л. Н. Толстого».