Леон I Томша (на румънски: Leon Tomșa) (161126 юни 1632) е княз на Влашко от 15 октомври 1629 до юли 1632 г.

Леон I Томша
Войвода на Влашко
RO B Leon Voda cross 2.jpg
Кръстът поставен в памет на Леон Томша от сина му Раду XII Леон в Букурещ
Управление 16291632
Наследил Александру IV Илияш
Наследник Раду XI Илияш
Лични данни
Починал
юли 1632 г.
Семейство
Потомци Раду XII Леон
Леон I Томша в Общомедия

Леон Томша претендира, че е незаконороден син на молдовския войвода Стефан VII Томша, който умира в изгнание в Константинопол,[1], но според негови съвременници той е син на обикновен гръцки търговец.[2][3] Според някои автори той е чистокръвен грък[4], според други - само наполовина по линия на баща си.[5]

През 1629 г. Томша си осигурява поста княз на Влашко чрез подкупи на високопоставени служители в Османската империя[6][7] - една обичайна за епохата практика предвид факта, че Влахия е васално на османците княжество. След това отново следвайки вече наложената от неговите предшественици практика, той облага поданиците си с още по-високи данъци, за да може да си възстанови похарчените суми. Понеже не успява да събере цялата сума по този начин, Леон задължава болярите на Мала Влахия да заплатят остатъка от джоба си. Новият княз си навлича недоволството на болярите и с големите права, които предоставя на гръцките фанариоти често в ущърб на местните аристократи.

През 1630 г. възмущението на болярите стига дотам, че те искат подкрепа от трансилванския княз Дьорд I Ракоци. Научавайки за това, Леон Томша също започва оживена размяна на писма с Ракоци, за да се уталожи конфликта, но без успех. Така през юли 1631 г. Томша се принуждава да издаде два указа, с които нарежда да бъдат екстрадирани от Влашко емигрантите гърци, които не са натурализирани[8], отменя новите данъци и освобождава от всякакви налози болярите и свещениците.

Независимо от всичко през 1632 г. трансилванската войска нахлува във Влашко и се обединява със силите на опозицията, но през септември е разбита при Букурещ от верните на Томша войски. Водачите на бунта бягат в Трансилвания.

Въпреки удържаната победа обаче Томша е свален от Високата порта през юли същата година и на негово място за около два месеца е поставен Раду XI Илияш, а веднага след това водачът на бунта срещу Томша - Матей I Басараб, който управлява чак до 1654 г.

След като е свален от трона, Томша заминава за Константинопол и по-нататъшната му съдба е неизвестна.

ИзточнициРедактиране

  1. Iorga, Socotelile Brașovului și scrisori romanesci catre Sfat în secolul al XVII-lea. Bucharest: Institutul de Arte Grafice Carol Göbl, 1899. OCLC 465188724, p. 174
  2. Dimitrie Papazoglu, Viorel Gh. Speteanu, Istoria fondării orașului București. Istoria începutului orașului București. Călăuza sau conducătorul Bucureștiului. Bucharest: Fundația Culturală Gheorghe Marin Speteanu, 2000. ISBN 973-97633-5-9, p. 284
  3. Popescu-Băjenaru, "Schitul Bălteni (sfârșit)", in Revista pentru Istorie, Archeologie și Filologie, Vol. XIII, Parts I–II, 1912, p. 177
  4. Virgil Cândea, "Letopisețul Țării Românești (1292—1664) în versiunea arabă a lui Macarie Zaim", in Studii. Revistă de Istorie, Vol. 23, Issue 4, 1970, pp. 678, 691
  5. Constantin Rezachevici, "Fenomene de criză social-politică în Țara Românească în veacul al XVII-lea", in Studii și Materiale de Istorie Medie, Vol. IX, 1978, p. 73
  6. Dimitrie Papazoglu, Viorel Gh. Speteanu, Istoria fondării orașului București. Istoria începutului orașului București. Călăuza sau conducătorul Bucureștiului. Bucharest: Fundația Culturală Gheorghe Marin Speteanu, 2000. ISBN 973-97633-5-9, p. 284
  7. Popescu-Băjenaru, "Schitul Bălteni (sfârșit)", in Revista pentru Istorie, Archeologie și Filologie, Vol. XIII, Parts I–II, 1912, p. 177
  8. Constantin Rezachevici, "Fenomene de criză social-politică în Țara Românească în veacul al XVII-lea (Partea a II-a: a doua jumătate a secolului al XVII-lea)", in Studii și Materiale de Istorie Medie, Vol. XIV, 1996, р.105