Раду XII Леон
Раду XII Леон (на румънски: Radu Leon) е владетел на Влашко от 1664 до 1669 г.[1]
| Раду XII Леон | |
| Войвода на Влашко | |
 Раду Леон, рисунка от XIX в. според виждането на художника | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | ок. 1664 – 1669 |
| Предшественик | Григоре I Гика |
| Наследник | Антоний Попещи |
| Семейство | |
| Баща | Леон I Томша |
| Раду XII Леон в Общомедия | |
Живот
редактиранеРаду е син на Леон I Томша, княз на Влашко (1629 – 1632), който според доста автори е с гръцко произхождение.[2][3][4]
През 1664 г. срещу голям откуп от 400 000 дукати, дадени на великия везир Фазъл Ахмед паша от рода Кьопрюлю, Раду получава поста княз на Влашко на мястото на Григоре I Гика.[5] Към този момент Гика вече е компрометиран пред османските управници, тъй като е уличен, че тайно от тях поддържа отношения с Хабсбургите, за да направи Влахия независимо княжество.[6] Раду слабо говори влашки и в управлението си се опира на фанариотите, което предизвиква недоволството на болярите в страната.[7]
Съперниците на Раду за властта във Влашко, родът Кантакузино, непрекъснато изпращат до Високата порта сигнали за злоупотребите на новия княз, за налагане на нови данъци, от които не са освободени и болярите. В началото на 1669 г. те изпращат в Цариград група от 200 боляри с молба Раду да бъде сменен заради неговите злодеяния.[8] Раду от своя страна също изпраща нарочни представители със задача да опровергаят обвиненията. Султанът изпраща на място във Влахия свой представител, който да установи истината. Кантакузини го подкупват и докладът се оказва неблагоприятен за Раду. На негово място е сложен Антоний Попещи. По-нататъшната съдба на Раду Леон не е известна.
Източници
редактиране- ↑ Radu Leon
- ↑ Dimitrie Papazoglu, Viorel Gh. Speteanu, Istoria fondării orașului București. Istoria începutului orașului București. Călăuza sau conducătorul Bucureștiului. Bucharest: Fundația Culturală Gheorghe Marin Speteanu, 2000. ISBN 973-97633-5-9, p. 284
- ↑ Popescu-Băjenaru, „Schitul Bălteni (sfârșit)“, in Revista pentru Istorie, Archeologie și Filologie, Vol. XIII, Parts I–II, 1912, p. 177
- ↑ Virgil Cândea, „Letopisețul Țării Românești (1292 – 1664) în versiunea arabă a lui Macarie Zaim“, in Studii. Revistă de Istorie, Vol. 23, Issue 4, 1970, pp. 678, 691
- ↑ Enciclopedia romaniei
- ↑ Histoire des Roumains de la Dacie trajane : Depuis les origines jusqu'à l'union des principautés Tome II de 1633 à 1821. Editeur Ernest Leroux Paris (1896) p. 58 – 60 & 69 – 71.
- ↑ Radu Leon
- ↑ Enciclopedia romaniei