Раду XII Леон (на румънски: Radu Leon) е владетел на Влашко от 1664 до 1669 г.[1]

Раду XII Леон
Войвода на Влашко
Radu Leon.jpg
Раду Леон, рисунка от XIX в. според виждането на художника
Управление ок. 16641669
Наследил Григоре I Гика
Наследник Антоний Попещи
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Леон I Томша
Раду XII Леон в Общомедия

Раду е син на Леон I Томша, княз на Влашко (1629 — 1632), който според доста автори е с гръцко произхождение.[2] [3][4]

През 1664 г. срещу голям откуп от 400 000 дукати, дадени на великия везир Фазъл Ахмед паша от рода Кьопрюлю, Раду получава поста княз на Влашко на мястото на Григоре I Гика.[5] Към този момент Гика вече е компрометиран пред османските управници, тъй като е уличен, че тайно от тях поддържа отношения с Хабсбургите, за да направи Влахия независимо княжество.[6] Раду слабо говори влашки и в управлението си се опира на фанариотите, което предизвиква недоволството на болярите в страната.[7]

Съперниците на Раду за властта във Влашко, родът Кантакузино, непрекъснато изпращат до Високата порта сигнали за злоупотребите на новия княз, за налагане на нови данъци, от които не са освободени и болярите. В началото на 1669 г. те изпращат в Цариград група от 200 боляри с молба Раду да бъде сменен заради неговите злодеяния.[8] Раду от своя страна също изпраща нарочни представители със задача да опровергаят обвиненията. Султанът изпраща на място във Влахия свой представител, който да установи истината. Кантакузини го подкупват и докладът се оказва неблагоприятен за Раду. На негово място е сложен Антоний Попещи. По-нататъшната съдба на Раду Леон не е известна.

ИзточнициРедактиране

  1. Radu Leon
  2. Dimitrie Papazoglu, Viorel Gh. Speteanu, Istoria fondării orașului București. Istoria începutului orașului București. Călăuza sau conducătorul Bucureștiului. Bucharest: Fundația Culturală Gheorghe Marin Speteanu, 2000. ISBN 973-97633-5-9, p. 284
  3. Popescu-Băjenaru, "Schitul Bălteni (sfârșit)", in Revista pentru Istorie, Archeologie și Filologie, Vol. XIII, Parts I–II, 1912, p. 177
  4. Virgil Cândea, "Letopisețul Țării Românești (1292—1664) în versiunea arabă a lui Macarie Zaim", in Studii. Revistă de Istorie, Vol. 23, Issue 4, 1970,, pp. 678, 691
  5. Enciclopedia romaniei
  6. Histoire des Roumains de la Dacie trajane : Depuis les origines jusqu'à l'union des principautés Tome II de 1633 à 1821. Editeur Ernest Leroux Paris (1896) p. 58-60 & 69-71.
  7. Radu Leon
  8. Enciclopedia romaniei