Либаний (на гръцки: Λιβάνιος) е учител по реторика и представител на втората софистика.

Либаний
втора софистика

Роден
около 314 г.
Починал
393 г. (79 г.)

БиографияРедактиране

Произхожда от заможно семейство обедняло следствие на имуществената конфискация по времето на Диоклециан. Началното си образование получава в родния си град, след това учи в Атина (336 - 340 г.). Няколко години по-късно основава собствена школа по реторика в Константинопол, където се сприятелява с езическия император Юлиан. Част от кореспонденцията между тях е запазена в негова памет и години по-късно той пише най-добрите си оратории. Поради завистта на неговите опоненти е принуден да напусне града по заповед на император Констанций II (337 - 361 г.) и започва да преподава в Никомедия (344-349). През 354 г. оглавява школата по реторика в Антиохия, където остава до края на дните си. Изпълнява и редица обществени задължения — член на градския съвет, няколко пъти избиран за управител на града. Сред учениците му са били Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Богослов, а вероятно и римският историк Амиан Марцелин. Остава чужд на Християнството, убеден езичник и почитател на античната литература. Известен и като библиофил.

СъчиненияРедактиране

Автор на много произведения, между които автобиографична оратория, която представлява ценен исторически източник. Пише речите си на атически диалект по примера на Демостен и Аристид. Още пожизнено е бил много разпространен. От особено значение е речта му „В защита на храмовете“, адресирана до император Теодосий през 384, в която излага позиция характерна за елинистическата интелигенция в периода на нарастващото християнско влияние.

ПроизведенияРедактиране

  • 64 речи от трите области на реториката: съдебна, съвещателна и похвална реч
  • 51 декламации на исторически и митологични теми
  • 57 кратки изложения на речите на Демостен
  • 1544 писма (два пъти повече писма от кореспонденцията на Цицерон)

Използвана литератураРедактиране

  • Хронологична енциклопедия на света, издателство Елпис
  • Античные писатели. Словарь. – СПб.: Издательство „Лань“

Външни препраткиРедактиране