Езичество или паганизъм се нарича вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонство.[1][2]

Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.

В по-широк смисъл езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и шаманизъм, и вярванията на някои примитивни общности.

Harvest Festival – a sacrifice of food during the celebration
Славянски ритуал (успение, обжинки, дожинки) в края на жътвата, житен сноп пред дървен идол, българският еквивалент е Успение (Голяма Богородица)

Като резултат от възстановката на древните езически религии днес биват създавани изкуствени религиозни, гностични и философски течения, познати под общото наименование неопаганизъм.

Етимология

редактиране

Езичество (езичен, езически на старобългарскиѩзычьнъ; 'идолопоклонски', е прилагателно от старобългарската дума ѩзыкъ; 'народ', която е превод на старогръцката дума ἐθνικός; 'национален').[3]

В българския език тя се развива от старославянското понятие *ęzyčьstvo, което значи „народна вяра, народна традиция“ (от *ęzykъ – народ, племе). Първоначално това понятие не е имало оценъчни нюанси, но след процесите на християнизация, при които християнската идеология е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително отрицателен смисъл, под натиска на средновековната религиозна литература и поученията на Църквата.

Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.

В съвременния български като синоним на езичество се използва и чуждицата паганизъм, която обаче има малко по-различна семантична натовареност. Производният от паганизъм термин поганци в миналото често е употребяван по отношение на исляма.

Характеристика

редактиране

Езическите религии имат силно изразен племенен характер – всяка една от тях е типична за определен народ и се различава от тези на другите народи, макар отделните вярвания да са съпоставими. Тези религии споделят една обща основа: те са политеистични, базирани са на определена митология, съставени са от множество отделни култове – към земята, към прадедите, към мъртвите, към фетиши, към фалоса, към природните сили и др.

Езическата ритуалност почти винаги има характер на „идолопоклонничество“ и е тясно свързана с култови изображения на божества или духове. Като под „идолопоклонничество“ се разбира не почитане на самия идол като материя, а на божествената енергия, на която е проводник даденият предмет. Характерна ритуална проява на езичеството е магията и т.нар. шаманизъм – общуване на човека със свръхестествени сили, често посредством „преминаване“ в други светове (на мъртвите, на духовете).

Определението на езическите религии като „природни религии“ касае обвързаността им с природните сили и явления, и тяхното обожествяване. Пречупено през съвременна гледна точка, може да се каже, че езическият светоглед има екологична насоченост; в него не само човекът, а и природата има водещо значение.

Развитие

редактиране

За разлика от универсалните религии (християнство, ислям, будизъм), езическите не са плод на проповедите, размислите и поученията на един човек, а са естествено оформени комплекси от племенни вярвания, митове и религиозни идеи, предавани и доразвивани през поколенията.

Появата на езичеството съвпада с появата на самото религиозно мислене у първобитните хора и търпи непрекъснато развитие и обогатяване до изместването му от универсалните религии. В много страни по света обаче местните религии са се запазили и продължават да съществуват. Примери за това са индийският индуизъм, японският шинтоизъм и религиите на някои аборигенски общности.

Езичество и християнство

редактиране

От посланията на апостол Павел е ясно, че той не отрича юдейските предания, не е против народните традиции, стига те да не са в разрез с Христовото учение. Като ревнител на отеческите иудейски предания /ср. Гал.1:14/, той изисква да се избягва опасността от съблазън в увличане, което отклонява от евангелската истина. Затова и съветва духовните си чеда: "гледайте, братя да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание/ /Кол.2:8/. Още в апостолско време се изграждат, така да се каже, мостове между християнското учение и народните обичаи и народното творчество, като се отбягват "скверни и бабешки басни//ср.1Тим.4:7/.

Поради това Църквата не страни от народния бит и народната поезия, от цялостната народна култура. Нещо повече, християнството дава на народа духовни богатства, за да продължава да твори и полученото в наследство от предхристиянската епоха се стреми да претворява. Преобразяването на народното творчество в християнски вероизповеден и нравствен дух и очистването на митологични характерни черти в това народно достояние е продължителен процес.

Част от обичаите и традициите съдържат езически елементи, които са били приспособени към християнството от самия народ, като са свързани с някои христ.празници. Самостоятелността в действията на народа за ново осмисляне на езическото наследство говори за вече възприет християнски мироглед, чувстван и изживяван като нещо собствено и правилно. От друга страна, изпъква желанието да не се къса с традициите на дедите, като се очистят от несъвместимото с христ.вероизповед и нравственост, а на останалото се придаде нов облик и функция.

Някои етнографи и изследователи на фолклора считат, че курбаните и свързаните с тях обичаи са непременно езическо достояние. Исус Христос изисква премахване на враждата преди да се принесе дар, затова народните трапези са за всички, а и подобни празници са благоприятен повод за преодоляване неприязънта и отчуждението.

Народните обичаи и обреди на различни места са твърде разнообразни.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. езичество
  2. паганизъм
  3. Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев Български етимологичен речник Издателство на Българската академия на науките, София 1971