Лидия Чарская
Лидия Чарская е руска актриса и писателка (авторка на произведения в жанра детска литература). В България е издавана и като Лидия Чарска.
| Лидия Алексеевна Чурилова | |
 | |
| Псевдоним | Лидия А. Чарская |
|---|---|
| Родена | 31 януари 1875 г. |
| Починала | 18 март 1937 г. |
| Професия | актриса в Александрински театър в Санкт Петербург, писател |
| Националност |  Русия |
| Активен период | 1898 – 1924 |
| Жанр | детска литература |
| Известни творби | Сибирка |
| Съпруг | Борис Чурилов Василий Стабровски |
| Деца | Юрий Чурилов |
| Подпис |  |
| Лидия Алексеевна Чурилова в Общомедия | |
Ползва се с огромна популярност в родината си (веднага след Гогол и Пушкин) до 1917 г. За своята 20-годишна творческа дейност създава 200 стихотворения, 80 повести, 20 приказки.
Биография редактиране
Лидия Чарская е родена през 1875 година. Учи в Петропавловския женски институт в Санкт Петербург до 1893 година. От 1898 до 1924 година е била актриса в прочутия Александрински театър в Санкт Петербург.
След болшевишката революция през 1917 година нейната съдба вече не е никак лека. Забраняват ѝ да пише и печата детски книжки, а по-късно ѝ забраняват и да играе на сцената. Така, забравена от всички и в големи лишения, живее до 1937 година.
След болшевишката революция от 1917 г. в България се преселват много руснаци и те между другото донасят за децата си и книжките на Лидия Чарская. Тогава на български език, главно между 1920 и 1935 година, са преведени и издадени някои от нейните книжки. По-късно, особено след 1944 година, и в България е забранена и постепенно почти е забравена.
Произведения редактиране
- частична библиография
- Записки институтки (1901)
- Сирена (1907)
- Записки маленькой гимназистки (1908)
- Княжна Джаваха (1903)
Приказките на княгиня Джаваха, изд. ””, София (1922), прев. Рада Петрова - Записки маленькой гимназистки
- Сибирочка (1908)
Сибирка, изд. ”Т. Ф. Чипев”, София (1934), прев. Симеон Бъров
Сибирка, изд. ”Ведрина”, София (1993), прев. Симеон Бъров
Сибирка: Малката укротителка на лъвове, изд. ”Веда Словена”, София (1993), прев. Симеон Бъров - Смелая жизнь (1908)
- Вторая Нина (1909)
Княгиня Нина, изд. ”Т. Ф. Чипев”, София (1935), прев. Симеон Бъров - Лесовичка (1909)
- За что? (1909) – автобиография
- Джаваховское гнездо (1912)
- Щелчок (1912)
По неволя крадец, изд. ”Т. Ф. Чипев”, София (1934), прев. - Лара Бессонова / Под колесом старой мельницы (1912)
- Особенная (1912)
- Сестра Марина (1913)
- Волшебная сказка (1915)
Приказките на небесната фея, изд. ””, София (1926), прев. - Тайна Института (1916)
- Некрасивая (1912)[1]
- Приютки
