Николай Гогол

(пренасочване от Гогол)

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател от украински произход. Признат класик на руската литература. Наричан е баща на руската проза. Най-известната му творба е романът Мъртви души, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Николай Гогол
Микола Васильович Гоголь-Яновський гербу Яструбець
Роден
Велики Сорочинци, Руска империя
Починал
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Религияправославие
Литература
ПсевдонимВ. Алов, П. Глечик, Н. Г., ОООО, Г. Янов, N. N., ***
Период1827 – 1852
Жанровепроза
Известни творбиМъртви души
Ревизор
Тарас Булба
ПовлиянТомас де Куинси, Александър Пушкин, Ернст Теодор Амадеус Хофман
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Уебсайт
Николай Гогол в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в семейното имение в местечко Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы), край град Полтава, днес в Украйна. Рожденото му име е Николай Василиевич Яновский. Според семейна легенда, фамилията Гогол произлиза от стар украински казашки род, потомък на известния казак Остап Гогол, който е бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демянович Гогол-Яновски (1738 – 1805), е записал в официален документ, че „неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци“, повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е малорусин (украинец).

Бащата на Гогол, Василий Афанасиевич Гогол-Яновски (1777 – 1825), умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна (1791 – 1868), се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца.

През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.

Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и Литературная газета, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831 – 32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санктпетербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.

Умира на 4 март 1852 г. от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване „да изгони дявола от себе си“, и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи.“

Ролята на писателя в съвременната световна култура е огромна.

Литературни произведения

редактиране
  • Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
  • Вий. (Миргород) 1833 – 1842
  • Женитба. 1833 – 1841
  • Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1830
  • Записки на един луд. 1834
  • Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
  • Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831
  • Мъртви души. 1835 – 1841
  • Невски проспект. 1833 – 1834
  • Нос“ (1836)
  • Шинел
  • Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
  • Повест за това как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
  • Портрет. 1833 – 1834, 1842
  • Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
  • Ревизор. 1836
  • Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831
  • Старосветски помещици. (Миргород) 1832
  • Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
  • Тарас Булба. (Миргород) 1833 – 1842
  • Каляска. 1836

Външни препратки

редактиране