Лиляна Пиринчиева

българска концлагеристка

Лиляна Спасова Пиринчиева, с псевдоним Мама Бобра, е българска комунистическа деятелка, троцкистка, концлагеристка от времето след 9 септември 1944 г. Преди това работи като фармацевт в гр. Пловдив.[2]

Лиляна Пиринчиева
Лиляна Спасова Пиринчиева
Мама Бобра
Българска концлагеристка
Родена
28 декември 1919 г.
Починала
Работилафармацевт
Семейство
СъпругКостадин Пиринчиев[1]
ДецаРайна Иванчева (Рени)[2]

Лиляна Пиринчиева още преди преврата от 1944 г. има леви убеждения и е близка до кръга от привърженици на Лео Троцки. Д-р Минчо Телбизов, Димитър Гачев, Лиляна Пиринчиева и Петър Стоев създават троцкистки профсъюз на здравните работници. След преврата тъй като новите власти не съумяват да превърнат синдиката в казионен подлагат инициаторите на репресии.[3] Пиринчиева успява да напише протестна статия във вестник „Земеделско знаме“ по повод на ареста на Димитър Гачев и д-р Телбизов, публикувана от Петко Кунев. На 20 ноември 1947 г. за тази си постъпка, без съд и присъда, само в резултат от проведено следствие е въдворена в с. Ножарево, а после в концентрационния лагер в с. Босна.[2]

В лагера Пиринчиева се сближава с анархистките Цветана Джерманова от с. Лесковец, Мария Доганова от гр. Копривщица, Елена Софийска от Варна и други лагеристки. По общо съгласие тя разпределя изпратеното от малките колети, получавани от тях. Групата се нарича „Бобрите“, а тя като най-възрастна по години и по стаж в лагера е „Мама“. Дори без повод, твърде често тя сядала, а другите се сгушвали около нея. Така им излязъл прякорът „Мама Бобра с малките бобърчета“.[4] Двете с Цветана Джерманова са затваряни умишлено, за да се заразят със сифилис от болни лагеристки в инфекциозния изолатор, наричан „Бамбелите“, за пререкание със софийския директор на лагерите. От тази група тя първа е затворена, а е освободена последна след пет години „превъзпитание“, включително в т. нар. „Черна рота“, помещаваща се в бивш кокошарник в този лагер.[2]

През декември 1951 година е преместена заедно с други затворнички на остров Щурчето, част от концлагера „Белене“. Освободена е на 9 август 1953 година.[5]

След промените от 1990 година тя е леко разочарована от троцкизма, но продължава да вярва в човещината. На възраст над осемдесет години пътува няколко пъти седмично през цяла София, в която живее тогава. за да се грижи за още по-възрастна от нея бивша лагеристка.[6] Следва неотклонно принципа си: „Нищо не си дал на хората, ако не си дал самия себе си!“[7]

Издания редактиране

Пиринчиева, Лиляна. По бодлите на идеалите. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-761-1.[8]

Цитати редактиране

Лиляна Пиринчиева: Те изхабиха българският народ![6][9]

Лиляна Пиринчиева: Концлагерът беше кръг от Ада, много добре изчислен от Сатаната.

Източници редактиране

  1. Pametbg.com. Лиляна К. Пиринчиева. Посетен на 29 декември 2021
  2. а б в г Джерманова, Цветана. Спомени от лагерите. Фараго, 2011. ISBN 978-954-2961-08-6. с. 85, 87 – 90.
  3. Bosilkov.com. Пловдивска област. Посетен на 30 декември 2021
  4. Anarchy.bg. Анархистките в България. Посетен на 7 март 2022
  5. Пиринчиева, Лиляна. Горчива истина Посетен на 30 декември 2021
  6. а б Георги Данаилов. Slovo.bg. Посетен на 29 декември 2021
  7. Knigianglia.co.uk. Георги Данаилов. „По бодлите на идеалите“. Посетен на 30 декември 2021
  8. Ruc.ilib.primasoft.bg. Пиринчиева, Лиляна. Посетен на 30 декември 2021
  9. Anarchy.bg. Една изповед. Посетен на 30 декември 2021

Външни препратки редактиране