Босна (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Босна.
Босна е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, област Силистра.
Босна | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 368 души[1] (15 март 2024 г.) 27,1 души/km² |
Землище | 13,616 km² |
Надм. височина | 59 m |
Пощ. код | 7533 |
Тел. код | 08662 |
МПС код | СС |
ЕКАТТЕ | 05757 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Силистра |
Община – кмет | Ситово Сезгин Алиибрям (ДПС; 2015) |
Кметство – кмет | Босна Денис Рюстем (ДПС) |
География
редактиранеСело Босна се намира на 8 км от общинския център Ситово и на 35 км от областния център Силистра.
История
редактиранеОснователи на селото се смятат Бошнаковият род, изселили се преди два века от Босна и Херцеговина. И от там произлиза името му.
През 1947 година комунистическият режим създава при селото концентрационен лагер за жени, който е закрит няколко години по-късно,[2] а лагеристките прехвърлени в Белене.
Религии
редактиранеДжамията е построена през 1862 година.
Културни и природни забележителности
редактиранеГолямата Чешма е построена през 1854-1856 година с послание, написано на османски език с арабски букви, издълбани на камъка над голямата чучура, гласящо: „Построена е да дарява щастие на бащи и синове, да излива доброто на слънцето и небето върху жителите на Босна, да бъде благославян техният род, тъй както е славно името на Пророка Мохамед“ – Юмер уста.
Редовни събития
редактиранеТук на 22 май 1989 година е проведен мирен митинг срещу т.нар. Възродителен процес. По този повод е издигнат паметник-чешма на площада пред кметството, където е проведено събитието. Надписът на мемориалната плоча, поставена на предната страна на паметника гласи: "Тук на 22 май 1989 г. се проведе митинг срещу „Възродителния процес“ да няма повече подобен повод! Вечно братство между етносите в България!"
Личности
редактиране- Хюсеин Расим Гюлер – поет
- Хабил Курт – поет
- Исмаил Исмаилов – депутат
- Али Осман – скулптор
Литература
редактиране„Село Босна – легенда и истина“ – книга за историята на селото, написана от Хабил Курт.
Други
редактиранеОт тук към Юга започва най-голямата гора (158 000 дка) в Североизточна България „Зли дол“ и съответно и Лудогорието, а към Севера Край Дунавска Добруджа.
След 9 септември 1944 година край селото е изграден един от първите комунистически лагери за принудителен труд за жени. По лагерите са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти, бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти, заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове.
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 388.