Лифтове в България
Строителството на пътнически въжени линии в България започва относително рано, през 50те години на XX век с откриването на такава в непосредствена близост до х. Алеко (днес не съществува - заменена от влек "Заека").
В кратко време след това се построяват п.в.л Драгалевци - Бай Кръстьо, Княжево-Копитото, първите лифтове на Пампорово. Българо-Унгарското дружество "Интрансмаш" усвоява и развива проектирането на този вид транспортни средства у нас.
През 70те и 80те години в България има бум на строежа на въжени линии, както българско производство така и на световни фирми. Построяват се множество ски-влекове край планински хижи и курорти, които подпомагат развитието на зимните спортове в страната.
Разширяват се и се обновяват ски зоните на Витоша, Боровец, Пампорово, Банско, Семково и Безбог. Появяват се чисто туристическите лифтове край Сопот, Сливен, Враца и плаж Кабакум (Чайка). В същото време, край рудници и заводи са изградени редица товарни въжени линии.
90те години носят упадък, като редица лифтове са спрени и даже демонтирани, но XXI век отново донася нови лифтове в някои от зимните ни курорти.
На тази страница е събран списък с информация и характеристики за най-популярните пътнически въжени линии (лифтове) на територията на България.
Въжени линии - Витоша
редактиранеДрагалевски лифт
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики Построен е по проект на български фирми, като първата (Драгалевци - бай Кръстьо) е пусната в експлоатация през 1956г[1]
Втората част е проектирана от създаденото през 1965 г. българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Някои специалисти считат, че е използван опитът на австрийската фирма „Братя Гирак“, построила Княжевския лифт. Състои се от две части с обща дължина 3475 м и преодоляващи обща денивелация 893 м:
- Първата част започва над квартал „Драгалевци“ (до ресторант „Воденицата“) и достига до местността Бай Кръстьо. Долната лифтова станция се намира на 925 м н.в., на около 1000 м от централния площад на квартал „Драгалевци“, а горната на 1370 м н.в., като превишението е 445 м. Тази отсечка на лифта е пусната в експлоатация през 1956 г. Първоначално визуалната връзка между горната и долната станция се е осъществявала посредством междинна наблюдателна кула, която може да се види в местността Градище. Линията е дълга 1775 м, пътуването трае 17 мин., а капацитетът ѝ е 300 души на час, при проектна скорост 1,75 м/сек. По трасето са поставени 28 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 26 мм с 85 броя постоянно закачени седалки
- Втората част свързва местността Бай Кръстьо с Голи връх. Построена е през 1968 г., дължината ѝ е 1700 м и преодолява разлика във височината 448 м. Долната лифтова станция е разположена непосредствено до горната на първата част, а горната лифтова станция е на 1818 м н.в. Пътува се 15 мин., като капацитетът на линията е 600 души на час. По трасето са поставени 18 стълба.
Състояние Не работи[2]. Изведен от експлоатация през 2018та година поради напреднала амортизация на стълбовете. [3]
Симеоновски лифт
редактиранеЛифтова система Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеТова е най-дългата пътническа въжена линия в България – 6270 м. Преодолява разлика във височината 1085 м, пътува се 30 мин., а капацитетът ѝ е 1500 души на час (по проект). Построена е за световните студентски зимни игри „Универсиада '83“ и е официално открита на 4 април 1983 г. Произведена е от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Долната лифтова станция (I) се намира в землището на квартал „Симеоново“ на 718 м н.в. В първата междинна лифтова станция (II и III в една сграда), намираща се на 1370 м н.в., завършва първата отсечка на въжената линия. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. През втората междинна лифтова станция (IV), намираща се на 1531 м н.в., минават само кабинките отиващи нагоре. Тук през ски-сезона слизат скиорите, за да се прехвърлят на триседалковата въжена линия „Академика“, обслужваща пистата „Витошко лале“. Горната лифтова станция (V) е непосредствено до хижа „Алеко“ – на 1803 м н.в. и през ски-сезона обслужва ски център „Алеко“. В I и V лифтови станции се намират просторни гаражи за 250-те кабинки, произведени от австрийската фирма „Swoboda“ („Свобода“). Дължината/денивелацията от долната до първата междинна станция е 3708/652 м, а от първата междинна станция до горната – 2562/433 м (общо: 6270/1085 м). Времето за пътуване от долната до първата междинна станция е 18 мин., а от първата междинна станция до горната – 12 мин. (общо: 30 мин.). По трасето са поставени общо 60 стълба, като между долната до първата междинна станция те са 36, а между първата междинна станция и горната – 24. Проектната скорост на лифта е 4 м/сек.
Състояние
редактиранеНе работи. Изведен от експлоатация през 2024 г. Декларирана причина - липса на резервни части.
Лифт „Романски“
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки, въже с дебелина 30 мм
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеДолната лифтова станция се намира на 1680 м н.в., на по-малко от 100 м от хотел „Простор“ и недалеч от паметника на загиналия на 18 януари 1931 г. при снежна буря скиор Павел Романски. Горната лифтова станция е на 2160 м н.в., непосредствено до връх Малък Резен (2191 м н.в.). Съвсем близо до хижа „Алеко“, над алеята за местност Меча поляна е изградена площадка (междинна станция), чрез която туристите могат да се качат/да слязат на/от лифта. Качвайки се на междинната станция на Романския лифт идващите туристи от Симеоновския лифт и Драгалевския лифт могат да продължат към Черни връх. Въжената линия е пусната в експлоатация през 1968 г., дълга е 1970 м и преодолява разлика във височината от 480 м. По трасето са поставени 18 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 30 мм. Времето за пътуване по проект е 13 мин., при средна проектна скорост 2 м/сек. (различна през зимата и лятото). Капацитетът на въжената линия е 540 души на час, осигурен със 112 броя открити седалки. Въжето се задвижва с помощта на двускоростен двигател с мощност 90 кВт. Осигурено е аварийно захранване от бензинов двигател с вътрешно горене със същата мощност. Произведена е от френската фирма „FIVES LILLE-CAIL“ („Фив Лил Кол“, от 2001 г. – „Fives“, Web-сайт). Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва ски център „Алеко“.
Състояние
редактиранеНе работи. Изведен от експлоатация през 2010 г. Декларирана причина - липса на резервни части.
Лифт „Академика/Витошко лале“
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеПредназначението на този лифт е да обслужва спускащите се по ски пистата „Витошко лале“ („Лале 1“ и „Лале 2“). Построен е за световните студентски зимни игри „Универсиада '83“ и е открит през 1983 г. Произведен е от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт). Долната лифтова станция се намира на 1512 м н.в., там където е финалът на ски-пистата. Лифтът се състои от две части (лифт „Академика-1“ и лифт „Академика-2“) с обща дължина 2626 м и преодоляващи обща денивелация 744 м:
- Първата част (лифт „Академика-1/Лале-1“) е с дължина 1345 м, като преодолява денивелация от 400 м, а капацитетът ѝ е от 1200 души на час. По трасето са поставени 15 стълба. Времето за пътуване по проект е 9 мин., при проектна скорост 2,3 м/сек. Междинната станция е на 1912 м н.в. и се състои от две независими станции, свързани помежду си.
- Втората част (лифт „Академика-2/Лале-2“) е с дължина 1281 м и преодолява разлика във височината от 344 м. Капацитетът ѝ е по-малък – 900 души на час, поради това, че част от скиорите отиват само до междинната станция и се спускат по писта „Лале 1“ („Долното лале“). По трасето са поставени 13 стълба и е опънато транспортното въже с 49 броя постоянно закачени седалки. Времето за пътуване по проект е 8,5 мин., при проектна скорост 2,3 м/сек. Горната лифтова станция е под връх Голям Резен (2277 м н.в.), на 2256 м н.в. Втората част се пуска само при достатъчно сняг и обработени писти.
Състояние
редактиранеРаботи. Лале 1 - през зимният и летни сезони; Лале 2 за кратко време през зимния сезон при много сняг и обработени писти, както и през летния сезон
Княжевски лифт
редактиранеЛифтова система Четириместен кабинков двувъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеПостроен през 1962 г. и е първият кабинков лифт в България. Произведен е от австрийската фирма „Братя Гирак/Brüder Girak“, която през 1996 г. се обединява с швейцарската фирма „Garaventa“ („Гаравента“) в австрийско-швейцарска фирма „Girak-Garaventa“:
Приложена и т.нар система система Wallmannsberger , изобретена и усъвършенствана от prof. dr. Georg Wallmannsberger [4], от която дори в 2023 има работещи лифтове.
Лифтът е от типа с две въжета – носещо и теглещо. Началната му лифтова станция е в квартал „Княжево“ на 744 м н.в., а крайната – на връх Копитото на 1348 м н.в., непосредствено до 160-метровата телевизионна кула, като преодолява денивелация от 604 м. В двете станции се намираха гаражи за 54-те кабинки, произведени от австрийската фирма „Swoboda“ („Свобода“). Дължината на линията е 1900 м, капацитетът ѝ – 600 души на час и се пътуваше 11 мин. По трасето са поставени 8 стълба, а проектната скорост на лифта е била 3 м/сек. През 1992 г. става авария и оттогава не работи. Станциите на лифта са разграбени и не е възможно неговото възстановяване в първоначалния му вид. Лифтът в експлоатация може да се види в откъс от сериала „Синята лампа“ (1969 г.) [5]
Състояние
редактиранеНе работи. Закрит 1991г след (поредна) авария и дълга спасителна акция. Напълно разграбен.
Ски влек „Помагалски“
редактиранеВлекът е произведен от фирмата "Poma" и е последният работещ влек паница на Витоша (освен влека на Учебна Писта). Трасето му започва от първата станция на лифт Романски и завършва малко след Учебна писта. Има 10 стълба. Работи през малка част от сезона, защото пистата е разположена много ниско и не винаги има хубав сняг.
Състояние Работи - за кратък период през зимния сезон при много сняг.
Ски влек „Черни връх“
редактиранеСки влек „Черни връх“ е най-високо разположеното съоръжение на Витоша. Той е двуместна котва, която работи само през зимата. За съжаление, работи само, когато лифт „Академика 2, Лале 2“ работи, а това е доста рядко през зимния сезон. Построен от "Интрансмаш".
Състояние
редактиранеНе работи.
Ски влек „Заека“
редактиранеСки влек „Заека“ беше единственото останало съоръжение, което обслужваше стената. Заменил стар едноседалков лифт на същото трасе, от когото е останала горната станция (каменна къщичка).
Производител - "Poma"
Състояние
редактиранеНе работи. Закрит от 2009 г., след паднали стълбове. Собственост на Министерство на Спорта.
Други ски влекове на Витоша
редактиранеКонярника, Ски влек Боби, Ски влек „Спас“, Меча Поляна, влек „Ветровала“, влек „Учебна писта“, влек „Ветровала-Бейби влек“ от тях работят единствено Меча Поляна, Учебна, Ветровала и Ветровала бейби влек.[6]
Влек Конярника е изоставен през 2003 г., а ски влекове Боби и Спас - през 2009 г. И трите са разработени от "Интрансмаш".
Въжени линии - Пирин
редактиранеКабинков лифт „Банско“
редактиранеЛифтова система Осем местен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки
Посока на движение Дясна.
Технически характеристики
редактиранеТова е втората по дължина пътническа въжена линия в България – 6233 м. Произведена е през 2002 г. от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през същата година става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт). Пусната е в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Долната станция се намира на 998 м н.в. в град Банско, междинната станция е в местността Чалин валог на 1468 м н.в., а горната станция – на 1595 м н.в. в местността Бъндеришка поляна (Меча поляна). Абсолютната денивелация, която лифтът преодолява, е 597 м. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. Проектната скорост на движение е 6 м/сек., но реалната е променлива, като скоростта се увеличава и намалява по технически причини. Общо пътуването трае средно около 25 минути. Дължината на лифта от долната до междинната станция е 3318 м, а от междинната до горната станция – 2915 м (общо: 6233 м). Капацитетът на лифта е 2000 души на час, като всяка една кабинка е с капацитет 8 души или 640 кг. Основното предназначение на кабинковия лифт през ски-сезона е да обслужва ски-пистите в района чрез транспорт на скиори до началните станции на лифтовете „Коларски“ и „Бъндерица-1“.
Състояние
редактиранеРаботи.
Лифт „Моста“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки.
Посока на движение Дясна.
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 18 декември 2004 г. Седалковата въжена линия е дълга 2606 м, преодолява денивелация 582 м и е с капацитет 1940 души на час. Долната станция се намира на 1629 м н.в. в местността Железен мост, а горната станция – на 2211 м н.в. в местността Платото. В местността Платото над лифт „Моста“ преминава лифт „Плато“, създавайки своеобразно кръстовище. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи.
Лифт „Коларски“
редактиранеЛифтова система Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки.
Посока на движение Дясна.
Технически характеристики
редактиранеВисокоскоростният шестседалков лифт е пуснат в редовна експлоатация на 11 декември 2010 г. и заменя четириседалков лифт с постоянно закачени седалки с капацитет 1000 души на час, открит на 18 декември 2004 г. Лифтът е произведен от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт). Седалковата въжена линия е дълга 774 м, преодолява денивелация 316 м и е с капацитет 3000 души на час. Проектната скорост на движение е 5 м/сек. Долната станция се намира на 1598 м н.в. в местността Бъндеришка поляна (Меча поляна), а горната станция – на 1914 м н.в. в местността Коларски път. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Бъндерица-1“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Седалковата въжена линия е дълга 1745 м, преодолява денивелация 630 м и е с капацитет 2000 души на час. Проектната скорост на движение е 5 м/сек. Долната станция се намира на 1602 м н.в. в местността Бъндеришка поляна (Меча поляна), а горната станция – на 2232 м н.в. в местността Междинна станция. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи.
Лифт „Бъндерица-2“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки.
Посока на движение Дясна.
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Седалковата въжена линия е дълга 972 м, преодолява денивелация 301 м и е с капацитет 2000 души на час. Долната станция се намира на 2228 м н.в. в местността Междинна станция, а горната станция – на 2529 м н.в. под Тодорин връх (връх Тодорка). Първоначално седалките са оборудвани с предпазни шлемове против вятър и сняг (първите в България), но по-късно поради проблеми с експлоатацията, дължаща се на силните ветрове те са преместени на по-ниския лифт „Чалин валог“. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи.
Лифт „Шилигарник“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Дясна.
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Седалковата въжена линия е дълга 2050 м, преодолява денивелация 483 м и е с капацитет 2000 души на час. Долната станция се намира на 1721 м н.в. в местността Горен Шилигарник (Икришчка поляна), а горната станция – на 2204 м н.в. в местността Платото. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Чалин валог“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки и предпазни шлемове Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 15 декември 2007 г. Седалковата въжена линия е дълга 1100 м, преодолява денивелация 325 м и е с капацитет 1965 души на час. Долната станция се намира на 1150 м н.в. над град Банско, а горната станция – на 1475 м н.в. в местността Чалин валог. Първоначално седалките с предпазни шлемове (пластмасови щитове против вятър и сняг) са били поставени на лифт „Бъндерица-2“, но по-късно поради проблеми с експлоатацията, дължаща се на силните ветрове те са преместени на по-ниския лифт „Чалин валог“. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Тодорка“
редактиранеЛифтова система Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен от италианската фирма „LEITNER ropeways“ („Лайтнер роупуейс“, Web-сайт) и е осветен и пуснат в редовна експлоатация на 12 декември 2015 г. Заменя триседалков лифт с постоянно закачени седалки, произведен от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт), открит на 11 февруари 1986 г. Това е първият лифт в Пирин и е построен по повод домакинството на град Банско на Балканиадата по ски-алпийски и бегови дисциплини, проведена в средата на месец февруари 1986 г. Поради дългото време за пътуване – 20 минути, старият лифт е наричан „Бабата“. Новият лифт има проектна скорост на движение – 6 м/сек, а пътуването трае около 6 минути. Увеличен е и капацитетът на лифта – от 800 на 2000 души на час. Седалковата въжена линия е дълга 2336 м и преодолява денивелация 703 м. Долната станция се намира на 1725 м н.в. в местността Горен Шилигарник (Икришчка поляна), а горната станция – на 2428 м н.в. под Тодорин връх (връх Тодорка). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Плато“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, пуснат в редовна експлоатация на 5 февруари 2011 г. Седалковата въжена линия е дълга 1513 м, преодолява денивелация 375 м и е с капацитет 2000 души на час. Долната станция се намира на 2143 м н.в. в местността Платото, а горната станция – на 2518 м н.в. под Тодорин връх (връх Тодорка). В местността Платото под лифт „Плато“ преминава лифт „Моста“, създавайки своеобразно кръстовище. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Църна могила“
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е произведен от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация през лятото на 1986 г. Дължината му е 2412 м, преодолява денивелация 887 м и е с капацитет 500 души на час. Долната станция се намира на 1584 м н.в. в местност Бъндеришка поляна (Меча поляна), а горната станция – на 2471 м н.в. на рида Църна могила. Има междинна станция до х-л "Академика".
Предназначен да обслужва ски-пистата на рида Църна могила. Поради недостатъчна безопасност на пистата, както затварянето на хотела, лифтът е спрян.
Състояние
редактиранеНе работи. Лифтът е закрит от 2002 г.
Лифт „Безбог“
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеЛинията е пусната в редовна експлоатация на 13 август 1989 г. Лифтът е проектиран от българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Долната станция се намира на 1481 м н.в., в непосредствена близост до хижа „Гоце Делчев“. Междинната станция е разположена на 1878 м н.в., а горната – на 2218 м н.в., до хижа „Безбог“. Лифтът преодолява денивелация от 737 м за 27 мин. (първи участък – 13 мин., втори участък – 14 мин.). Капацитетът на лифта е 500 души на час. Дължината на първия участък е 1514 м, а на втория – 1731 м (общо: 3245 м).
Състояние
редактиранеРаботи
Лифтове в Рила
редактиранеКабинков лифт „Ястребец“
редактиранеЛифтова система Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеКабинковата въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ и е открита на 19 декември 1980 г. Долната станция се намира на 1315 м н.в. в курорта Боровец, срещу хотел „Самоков“, междинната станция е на 1830 м н.в., а горната станция – на 2369 м н.в. на връх Ястребец. Въжената линия се обслужва от 170 кабинки с аеродинамична форма, всяка от които празна тежи 320 кг. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. Общата дължина на кабинковата въжена линия е 4827 м, като първата отсечка е дълга 2590 м, а втората – 2237 м. При движението си лифтът преодолява разлика във височината 1054 м, а капацитетът му е 1200 души на час. Времето за пътуване е около 23 мин., при проектна скорост 4 м/сек. Основното предназначение на кабинковия лифт през ски-сезона е да обслужва ски центровете „Маркуджик“ и „Ястребец“.
Състояние
редактиранеРаботи
Ситняковски лифт
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеВисокоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 18 декември 2004 г. и заменя едноседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 400 души на час, построена през 1969 г. Новата въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт). Долната лифтова станция се намира на 1330 м н.в. в курорта Боровец, до финала на писта „Червено знаме“ и недалеч от хотел „Рила“, а горната – на 1780 м н.в., близо до Ситняковската скала. Има дължина 1786 м и преодолява разлика във височината 450 м за 7 минути. Капацитетът ѝ е 2400 души на час. Основното предназначение на четириседалковия високоскоростен лифт през ски-сезона е да обслужва ски център „Ситняково“.
Състояние
редактиранеРаботи.
Лифт „Маркуджик-2“
редактиранеЛифтова система Четириседалков лифт с постоянно закачени седалки и ускорителна пътека
Посока на движение Лява.
Технически характеристики
редактиранеЧетириседалковата въжена линия е официално открита и пусната в експлоатация на 21 декември 2008 г. и заменя двойния ски влек „Маркуджик-2“ (влек тип „паничка“). Въжената линия е произведена от френската фирма „POMA“. Долната лифтова станция се намира на 2144 м н.в. в долината на река Мусаленска Бистрица, а горната – на 2486 м н.в. на рида Маркуджик (ски писта Сухар). Има дължина 950 м и преодолява разлика във височината 342 м за 6 минути. Капацитетът ѝ е 2400 души на час. През ски-сезона лифтът обслужва ски център „Маркуджик“.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Мартинови бараки“
редактиранеЛифтова система Шестседалков лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеШестседалковата въжена линия е произведена от австрийската фирма „Leither“ и е пусната в експлоатация през 2018 г. Долната лифтова станция се намира на 1335 м н.в. в курорта Боровец, пред хотел „Рила“, а горната – на 1648 м н.в. Има дължина 1209 м и преодолява разлика във височината 313 м за 4 минути. Капацитетът ѝ е 3000 души на час. През ски-сезона лифтът обслужва пистите от ски център „Ситняково“ с финал в близост до хотел „Рила“ – „Мартинови бараки 1, 2, 3 и 4“, „Червено знаме“, „Ротата“, „Рила“ и „Иглика“.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Ястребец Експрес“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеВисокоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 18 декември 2004 г. и заменя влека „Котвата“ (влек тип „котва“). Въжената линия е произведена от френската фирма „POMA“. Долната лифтова станция се намира на 1440 м н.в. в курорта Боровец, вдясно от пътя Боровец – село Бели Искър, а горната – на 2049 м н.в. Има дължина 2050 м и преодолява разлика във височината 609 м за 6 минути. Капацитетът ѝ е 2400 души на час. През ски-сезона лифтът обслужва ски център „Ястребец“.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт Боричо (Самоков)
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение
редактиранеДясна
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е построен от частната фирма Борико 2007, която е собственост на Община Самоков. Официално е открит на 12 януари 2008 година. Той има дължина 750 метра, като по трасето са поставени 10 стълба. Дебелината на въжето, денивелацията, капацитетът, броя открити седалки, височината, времето за пътуване и проектната скорост са неизвестни.
Състояние
редактиранеНе работи. През 2010 бива закрит поради липса на сняг в околността.
Лифт „Рилски езера“ (Лифт „Паничище“)
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеСедалковата въжена линия „Рилски езера“ е произведена от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Официално е открита на 4 април 2009 г. Дължината ѝ е 2163 м, като по трасето са поставени 23 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 36 мм. Преодолява денивелация 515 м и е с капацитет 700 души на час, осигурен със 193 броя открити седалки. Долната лифтова станция се намира на 1585 м н.в. недалеч от хижа „Пионерска“, а горната – на 2100 м н.в., близо до хижа „Рилски езера“. Времето за пътуване е около 16 мин., при проектна скорост 2,25 м/сек.
Състояние
редактиранеРаботи
Кабинков лифт „Картала“
редактиранеЛифтова система Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки
Технически характеристики
редактиранеКабинковата въжена линия официално е открита на 30 декември 2009 г. Има дължина 2700 м и преодолява разлика във височината 800 м за около 15 минути. Капацитетът ѝ е 1400 души на час. Произведена е от фирмата „Leitner-Poma“ („Лайтнер-Пома“, Web-сайт) – втора употреба от Meransen („Мерансен“), Италия (1982). Долната станция се намира на 1440 м н.в. в местността Картала (Карталска поляна), а горната станция – на 2240 м н.в. в местността Равнец. Основното предназначение на кабинковия лифт през ски-сезона е да обслужва ски център „Картала“.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифтове в Родопите
редактиранеЛифт Ски център 1 – Студенец
редактиранеЛифтова система четириседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактираненамира се в курорта Пампорово, Ски център № 1 – Автогарата и свързва автогара „Пампорово“ с хижа „Студенец“ и Ски център „Студенец“. Четириседалковата въжена линия е пусната в експлоатация на 12 декември 2004 г. и заменя едноседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 250 души на час, построена през 1967 г. Новата въжена линия е произведена от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Долната лифтова станция се намира на 1548 м н.в. в Ски център № 1 – Автогарата и близо до автогара „Пампорово“, а горната – на 1668 м н.в., в Ски център „Студенец“ и близо до хижа „Студенец“. Четириседалковата въжена линия има дължина 720 м, преодолява разлика във височината 120 м, а капацитетът ѝ е 2000 души на час. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва Ски център „Студенец“ и да бъде довеждащ транспорт до ЛИФТ № 2 СТУДЕНЕЦ. Въжената линия е снабдена и с ускорителна пътека, която не функционира постоянно.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт Студенец
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеНамира се в курорта Пампорово и е продължение на ЛИФТ № 1 АВТОГАРАТА, свързвайки хижа „Студенец“ с връх Снежанка (1926 м н.в.). Високоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 28 декември 2000 г. и заменя едноседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 600 души на час, построена през 1967 г. Новата въжена линия е произведена от австрийско-швейцарската фирма „Girak-Garaventa“ („Гирак-Гаравента“), която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“). Долната лифтова станция се намира на 1678 м н.в. в Ски център „Студенец“ и близо до хижа „Студенец“, а горната – на 1924 м н.в. – на връх Снежанка. Четириседалковата въжена линия има дължина 1100 м и преодолява разлика във височината 246 м. По трасето са поставени 13 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 38 мм. Времето за пътуване е около 4 мин., при проектна скорост 5 м/сек. Капацитетът на въжната линия е 2400 души на час, осигурен с 80 броя открити седалки. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва Ски център „Студенец“ и пистите, спускащи се от връх Снежанка.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт Малина
редактиранеЛифтова система Едноседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиранеНамира се в курорта Пампорово и свързва Ски център № 2 – Малина с хижа „Студенец“ и Ски център „Студенец“. Едноседалковата въжена линия е пусната в експлоатация през 1977 г. Долната лифтова станция се намира на 1456 м н.в. в Ски център № 2 – Малина, а горната – на 1680 м н.в., в Ски център „Студенец“ и близо до хижа „Студенец“. Едноседалковата въжена линия има дължина 1528 м, преодолява разлика във височината 224 м, а капацитетът ѝ е 475 души на час. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в Ски център „Студенец“ и е довеждащ транспорт до ЛИФТ № 2 СТУДЕНЕЦ.
Построен от "Интрансмаш".
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт Смолянски езера
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеНамира се над хижа „Смолянски езера“ и свързва Ски център „Смолянски езера“ с връх Снежанка. Двуседалковата въжена линия е пусната в експлоатация през 1978 г. Долната лифтова станция се намира на 1541 м н.в. в Ски център „Смолянски езера“ и близо до хижа „Смолянски езера“, а горната – на 1925 м н.в. – на връх Снежанка. Двуседалковата въжена линия има дължина 1400 м, преодолява разлика във височината 384 м, а капацитетът ѝ е 365 души на час. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва Ски център „Смолянски езера“ и пистите, спускащи се от връх Снежанка. Поради многото алтернативи на лифта той е закрит като най-старото съоръжение на Снежанка
Построен от "Интрансмаш".
Състояние
редактиранеНе Работи, с махнати седалки
Лифт Малина 2
редактиранеЛифтова система Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеНамира се в курорта „Пампорово“ и свързва Ски център № 2 – Малина с връх Снежанка. Високоскоростна триседалкова въжена линия е произведена от френската фирма „LEITNER“ („Лейтнер“) и е пусната в експлоатация през 1986 г. Долната лифтова станция се намира на 1460 м н.в. в Ски център № 2 – Малина, а горната – на 1925 м н.в. – на връх Снежанка. Триседалковата въжена линия има дължина 2144 м и преодолява разлика във височината 465 м, като по трасето са поставени 25 стълба. Времето за пътуване е около 7 мин., при проектна скорост 5 м/сек. Капацитетът на въжната линия е 1800 души на час, осигурен със 151 броя открити седалки. През 2015 г. изцяло е подменена механичната част на лифта, с което е повишена неговата скорост и надеждност. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите, спускащи се от връх Снежанка.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт Стойките
редактиранеЛифтова система Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки и предпазни шлемове за неблагоприятни климатични условия.
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеНамира се над село Стойките и свързва Ски център „Стойките“ с връх Снежанка. Високоскоростната шестседалкова въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“) и е пусната в експлоатация на 7 декември 2008 г. Долната лифтова станция се намира на 1453 м н.в. в Ски център „Стойките“ и над село Стойките, а горната – на 1923 м н.в. – на връх Снежанка. Шестседалковата въжена линия има дължина 2992 м и преодолява разлика във височината 470 м. По трасето са поставени 25 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 50 мм. Времето за пътуване по проект е 8,3 мин., при проектна скорост 6 м/сек. Капацитетът на въжната линия е 2400 души на час, осигурен със 116 броя открити кожени седалки с предпазни шлемове (пластмасови щитове против вятър и сняг). Наричан е „семеен лифт“, защото цяло едно семейство може да се вози заедно. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите, спускащи се от връх Снежанка.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Арх. П. Петров“
редактиранеЛифтова система Четириседалков лифт с постоянно закачени седалки и ускорителна пътека.
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеНамира се в курорта Пампорово и свързва местността Двата моста с връх Снежанка. Четириседалковата въжена линия е официално открита и пусната в експлоатация на 19 декември 2015 г. и заменя ски влек „Двата моста“ (влек тип „паничка“), построен през 1983 г. Произведена е от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт). Именувана е на архитект Петър Петров (1925 – 2007 г.), един от проектантите на курорт Пампорово, загинал на 25 февруари 2007 г. при трагичен инцидент на ски влек „Двата моста“. Долната лифтова станция се намира на 1541 м н.в. в местността Двата моста, а горната – на 1918 м н.в. в подножието на връх Снежанка. Въжената линия е с дължина 1376 м и преодолява разлика във височината 377 м. По трасето са поставени 16 стълба. Капацитетът на въжната линия е 2000 души на час, осигурен със 148 броя открити седалки, при скорост 2,6 м/с. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“, Web-сайт). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите, спускащи се от връх Снежанка.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Мечи Чал“
редактиранеЛифтова система Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеВисокоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 7 януари 2009 г. и заменя двуседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 500 души на час, построена през 1980 г. Новата въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“) и с нея е увеличен капацитетът на лифта на 2000 души на час, а времето за пътуване – намалено от 17 на 10 минути. Долната лифтова станция се намира на 1155 м н.в. над град Чепеларе, междинната станция е на 1525 м н.в., а горната – на 1873 м н.в. на Мечи връх (Мечи чал). Въжената линия е с дължина 2795 м и преодолява разлика във височината 718 м при проектна скорост 5 м/с. По трасето са поставени 25 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 50 мм. Превозът на пътниците се извършва със 161 броя открити кожени седалки. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“). Въжената линия обслужва ски пистите в Спортен център „Чепеларе“ край град Чепеларе, спускащи се по склоновете на Мечи връх (1873 м н.в.). Броят на ски пистите е 12, а на ски пътищата – 5, с обща дължина близо 18 км. Сред тях е най-дългата писта за ски алпийски дисциплини в България – „червената“ писта „Мечи чал 1“, дълга 3350 м, която е сертифицирана за провеждане на международни състезания. Наличието на междинна станция на лифта позволява при липса на достатъчно сняг в ниската част на пистите, скиорите да използват пистите непосредствено под връх Мечи чал.
Състояние
редактиранеРаботи
Лифтове в Стара планина
редактиранеСопотски лифт
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки.
Посока на движение Лява
Технически характеристики
редактиране1-ва станция, 557 метра надморска височина, в близост до град Сопот. 2-ра станция, 1389 метра надморска височина, местност Почивалото Дължина: 2630 м Денивелация: 832 м Скорост: 2 м/с Брой седалки: 101 Време на пътуване: 22 минути Капацитет: 300 пътника/час.
3-та станция, 1389 метра надморска височина, местност Почивалото. 4-та станция, 1685 метра надморска височина, в близост до хижа Незабравка Дължина: 1360 м Денивелация: 296 м Скорост: 2 м/с Брой седалки: 55 Време на пътуване: 15 минути Капацитет: 250 пътника/час
Построен от ВМЗ по проект на "Интрансмаш".
Състояние
редактиранеРаботи. Само първата част на лифта работи - втората е закрита от години
Лифт „Сливен-Карандила“
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеЛифтът е проектиран, доставен и въведен в експлоатация от българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София, като инвеститор е Окръжният народен съвет – град Сливен. Първата копка е направена на 5 януари 1971 г., а тържественото му откриване е станало на 20 март 1974 г. Седалковата въжена линия е дълга 1895 м, преодолява денивелация 597 м и е с капацитет 270 души на час. Долната станция се намира на 390 м н.в. местността Каптажа, а горната станция – на 987 м н.в. в местността Слънчева поляна. Времето за пътуване е 20 мин., при скорост 1,6 м/сек. Транспортното въже е с дебелина 32 мм, а мощността на главните електродвигатели – 2 х 55 кВт. [7]>
Състояние
редактиранеРаботи
Лифт „Леденика“
редактиранеОткрит през 1987 г. за седмия конгрес на Българския Туристически съюз. Построен от "Интрансмаш". Лифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки.
Състояние
редактиранеЛифтът е закрит през 1991г. Разграбен.
Лифт „Кабакум“
редактиранеЛифтова система Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки
Посока на движение Дясна
Технически характеристики
редактиранеЛифтът свързва плаж Кабакум с хотели над него в курортен комплекс "Чайка". Има междинна станция, където чрез хитроумна система от колела, променя посоката си на движение на 90 градуса.[8]
Когато е построен, лифтът пресича един озеленен склон; но след бурното застрояване на района в началото на XX век, той вече се движи сред множество вили и хотели.
Проектиран от "Интрансмаш".
Състояние
редактиранеНе работи. Спрян през 2020 г
Източници
редактиране- ↑ Кино преглед 1956 година - откриване на Драгалевският лифт (youtube)
- ↑ www.skivitosha.com // Архивиран от оригинала на 2017-08-16. Посетен на 2017-08-16.
- ↑ btv Тази събота и неделя: Съдбата на Драгалевския лифт 2022 (youtube)
- ↑ seilbahn-nostalgie (немски език) // Архивиран от оригинала на 2023-07-11. Посетен на 2023-07-11.
- ↑ епизод от сериала Синята лампа, заснет в Княжевският лифт (youtube)
- ↑ списание 360: Витоша - музей на лифтове
- ↑ лифт Карандила - видео панорама (youtube)
- ↑ лифт Кабакум с межд. станция (youtube)