Пампорово
Пампо̀рово (от 14 март 1950 г. „Васил Коларов“, след 1989 г. неофициално е възстановено старото име)[1] е един от най-големите планински курорти в България.
Пампорово | |
Пампорово през зимата | |
Страна | България |
---|---|
Най-близък град | Смолян, Чепеларе |
Създаден | 1933 г. |
Денивелация | 508 m |
Най-високо | 1928 m |
Най-ниско | 1420 m |
Брой писти | 20 |
Дължина писти | 60 km |
Лифтове | 7 лифтове |
Капацитет | 13 000 |
Изкуствен сняг | да |
Нощно каране | не |
Сайт | pamporovo.me |
Пампорово в Общомедия |
Според Националния статистически институт, към 2020 година комплексът разполага с 6145 легла в 60 места за настаняване, броят на нощувките е 410 хиляди, а на пренощувалите – 120 хиляди души.[2]
Описание
редактиранеРазположен е във вътрешността на Родопите на 1650 м надморска височина, в подножието на връх Снежанка. Намира се на територията на Община Смолян и на Община Чепеларе, на 229 km от столицата София, на 81 km южно от Пловдив, 17 km северно от Смолян и 11 km южно от Чепеларе.
Климатът в района на Пампорово се отличава с мека зима, в която има над 100 слънчеви дни. Курортът се нарежда на първо място по слънчеви дни сред всички планински курорти в България. Средната годишна температура е 5,5 °C.
Туризъм
редактиранеОсновният туристически поток към Пампорово е през зимните месеци, защото курортът е пригоден предимно за ски спортовете. Почти всички ски писти в курорта започват от връх Снежанка, като тяхната надморска височина е от 1926 м до 1400 м. Туристическият сезон започва през декември и продължава почти до края на април.
Заради красивата природа областта се посещава от туристи и през летните месеци. Връх Снежанка е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печатът е в хижа „Студенец“.
От 2012 година на територията на курортен комплекс Пампорово функционира и специализиран парк за практикуване на планинско колоездене и днес е най-големият на Балканите. Във вело парк Пампорово се провеждат ежегодни международни състезания от най-висок клас, а курортът е бил домакин на Европейско първенство в дисциплините спускане и 4Х през 2013, Балканско първенство в олимпийската дисциплина крос-кънтри и кръг от Световните 4Х Серии „4X Pro Tour“ през 2014 година. Днес работи и зона Мечи чал и така вело-паркът има над 50 км трасета и маршрути за планинско колоездене за всички възрасти и за хора с различни умения.
Ски писти
редактиранеНива на трудност
редактиранеСтепен на трудност | Тип | Ниво на умения |
---|---|---|
Начинаещи | зелена | За начинаещи |
Лесна | синя | За начинаещи и средно напреднали |
Средна | червена | За напреднали |
Трудна | черна | За професионалисти и състезатели |
Ски бягане | жълта | За ски бегачи |
Списък
редактиранеИме | Степен на трудност | Дължина | Връзка с лифтове |
---|---|---|---|
Писта 1 – Язовира
Малката стена |
Червена | 857 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка Ски влек Язовира |
Писта 1А – Байпас
Малката стена |
Зелена | 604 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка |
Писта 2 – Стената | Черна | 1258 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка Ски влек „Стената“ |
Писта 3 – Архитект П. Петров
Европейска купа |
Черна | 1766 м | Лифт №7
Арх. Петър Петров-връх Снежанка |
Писта 4 Снежанка | Черна | 1342 м | Лифт №5
Малина-връх Снежанка Лифт №7 Арх. Петър Петров-връх Снежанка |
Писта 4А Снежанка | Червена | 1258 м | Лифт №5
Малина-връх Снежанка |
Писта 5 Малина | Червена | 2799 м | Лифт №5
Малина-връх Снежанка |
Писта 5A – Байпас Малина | Черна | 1196 м | Лифт №5
Малина-връх Снежанка |
Писта 6 – Пампорово
Туристическа |
Зелена | 3343 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка Лифт №3 Малина-Студенец |
Писта 7 – Орловец | Синя | 1054 м | Лифт №1
Ски център 1-Студенец |
Писта 8 Перелик | Синя | 876 м | Лифт №4
Смолянски езера – връх Снежанка |
Писта 9 – См. езера | Синя | 2405 м | Лифт №4
Смолянски езера – връх Снежанка |
Писта 10 – Дельово дере
Дамска |
Синя | 1447 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка |
Писта 11 – Картола | Червена | 967 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка |
Писта 12 – Стойките 1 | Синя | 3638 м | Лифт №6
Стойките-връх Снежанка |
Писта 12А – Стойките 2 | Синя | 3591 м | Лифт №6
Стойките-връх Снежанка |
Писта 13 – Бордър крос | Жълта | 346 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка |
Фън парк
линия 1, линия 2 |
Синя/Червена | 550/110 м | Лифт №2
Студенец-връх Снежанка |
Ски лифтове и влекове
редактиранеИме | Тип | Дължина | Капацитет |
---|---|---|---|
Лифт №1
Ски център 1-Студенец |
4 седалков | 734 м | 2000 души |
Лифт №2
Студенец-връх Снежанка |
4 седалков | 1100 м | 2400 души |
Лифт №3
Малина-Студенец |
1 седалков | 1350 м | 475 души |
Лифт №4
Смолянски езера – връх Снежанка |
2 седалков | 1550 м | 365 души |
Лифт №5
Малина-връх Снежанка |
6 седалков | 2140 м | 3000 души |
Лифт №6
Стойките-връх Снежанка |
6 седалков | 2992 м | 2400 души |
Лифт №7
Арх. Петър Петров-връх Снежанка |
4 седалков | 1300 м | 2000 души |
Ски влек
„Стената“ |
Котва | 600 м | 240 души |
Ски влек
Язовира |
Котва | 800 м | 380 души |
Мини влек
Снежанка |
Котва | 150 м | 200 души |
Мини влек
Малина |
Котва | 100 м | 100 души |
Ски влек
Академика |
Паничка | 700 м | 280 души |
Мини влек
Южни писти |
Котва | 350 | 280 души |
Развитие в перспектива
редактиранеПрез 2003 г. е промотиран проектът „Супер Перелик“ за развитието на Пампорово и на околностите му като туристическа дестинация през 21 век. [3]
Проектът предвижда да свърже в единен комплекс проектираната ски и туристическа зона под връх Перелик с Пампорово, както и курорта със ски зоната под връх Мечи Чал в близост до Чепеларе. Туристическо-спортният комплекс е водещ за Родопите. Включва три обособени, но свързани помежду си части – районите на Мечи Чал, Пампорово и Перелик. Основа на бъдещия спортно-туристически комплекс ще е районът на „Перелик“ със смолянските села Стойките, Гела, Солища, Стикъл и Мугла.
Предвидените инвестиции възлизат на над 250 млн. евро. Замисълът е да се свържат в едно не само туристическо и спортно, но и културно-историческо и архитектурно цяло районът на Перелик с Пампорово и Чепеларе със селата Стойките и Широка лъка.
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 164.
- ↑ Дейност на курортните комплекси през 2020 година // nsi.bg. Национален статистически институт, 2021. Посетен на 2021-09-11.
- ↑ Провал за проекта „Супер Перелик“