Отваря главното меню

Лихва във финансите и икономиката е съотношението между оценяването на настоящите блага в сравнение с бъдещите. Тя бива платена от заемателя, за използваните пари на заемодателя. С други думи това е сумата, дължима се срещу временно използване на паричен ресурс. Колкото по-малка е разликата в стойността, приписвана на бъдещите стоки, толкова по-нисък е процентът на естествената лихва. Естествената лихва е съотношението между стойността, приписвана на удовлетворяването на нужди в непосредственото бъдеще, и тази, приписвана на удовлетворението на нужди в далечното бъдеще. Фактът, че не полагаме повече грижи за бъдещето, се дължи на склонността ни да претегляме удовлетворението в по-близко бъдеще срещу това в по-далечно. Съотношението, породено от тази оценка, представлява естествената лихва. Естествената лихва не е „цената, плащана за услугите, оказвани от капитала“. Напротив, тъкмо явлението „естествена лихва“ обяснява защо изискващите по-малко време методи за производство се използват въпреки факта, че изискващите повече време методи ще произведат по-големи количества продукт на единица суровина. Нещо повече, естествената лихва обяснява защо обработваемата земя може да бъде купувана и продавана на крайни цени. Естествената лихва не е цена, определена на пазара от взаимодействията на търсенето и предлагането на капитал или капиталови стоки. Нейният размер не зависи от обема на търсене и предлагане. По-скоро именно тя определя търсенето и предлагането на капиталови стоки: тя е белегът каква част от наличните количества стоки трябва да бъдат предназначени за потребление в непосредствено бъдеще и колко трябва да бъдат отделени за по-далечни бъдещи периоди. Хората не спестяват и не трупат капитал заради лихвата. Лихвата нито е стимул за спестяване, нито възнаграждение или компенсация за въздържането от незабавно потребление. Тя е съотношение в оценката на съществуващите в момента стоки в сравнение с бъдещи стоки.[1]

По смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), лихва е „доход от всякакъв вид вземания за дълг ..., както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа“.

Съдържание

Произход на думатаРедактиране

От старобългарската лихва, която е от праславянската *liхva – заемка от готската leiƕa – заем, от глагола lеiƕаn – давам на заем. Сравни със старовисоконемската lîhan.

Видове лихваРедактиране

  • Проста лихва – тя се изчислява само върху заетите парични средства. При олихвяването лихвата НЕ се прибавя към основната сума, за да носи и тя лихва през следващите периоди.

 

    •   = Сума след   години
    •  = главница (заетата сума)
    •   = годишна лихва
    •   = времето в години
  • Сложна лихва (анатоцизъм) – наричана още капитализирана лихва. Изчислява се като към основната сума се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала сума.

 , където

    •   = брой на периодите за година

Кое е по-изгодно:да се вложат пари на тримесечен влог при 8% годишна лихва, или за една година при лихва 8,3%?

 

 

Може най-лесно да се намери коя сума е по-голяма при задаване на определено число за цялата сума или да намерим отношението  , при което се установява, че 8,3% годишна лихва е по-изгодна.

Правни проблеми на възнаградителната лихваРедактиране

Макар в закона да няма максимална граница на възнаградителната лихва, която може да бъде уговаряна между страните по един договор, съдебната практика приема, че същата може да бъде обявена за нищожна и недължима поради накърняване на добрите нрави.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. „Човешкото действие-трактат по икономика“ – Лудвиг фон Мизес
  2. Топуров, П. Уговорените лихви по заем може да са нищожни