Лиценз или лицензия е дума от латински произход, означаваща разрешение за извършване на определено действие. Юридическият термин се отнася за документ или административен акт, с който се дава разрешение от единственото лице, организация или от държавата, овластени да дадат такова разрешение.

Лицензът определя конкретните дейности, които са разрешени и конкретните условия, които трябва да се спазват. За разлика от договорите, в най-общия случай лицензът е тясно свързан със законите на държавата и неспазването на предвидените условия автоматично отнема разрешението за извършване на посочената дейност.

Примери за лицензи са лицензия за пощенски услуги[1], за извършване на приватизационни сделки, давани от държавата, или разрешителното за лов или риболов.

Лицензът за свободна документация на ГНУ е пример за лиценз за отворено съдържание. Той се основава на законите за авторско право в различните държави, според които единствено авторът на дадено интелектуално творение може да разреши ползването, разпространението и/или промяната му. Ако авторът избере за произведението си Лиценза за свободна документация на ГНУ, той дава на всеки правото и техническата възможност да ползва, разпространява и променя произведението, стига новите му версии да се предлагат със същия лиценз и условия. Никой издател не може да откаже да отстъпи правата за промяна и разпространение, защото в този случай самият той губи правата за разпространението му; прилагането на лиценза за Уикипедия гарантира, че натрупаните знания ще останат достъпни.

Източници редактиране

  1. ЗАКОН за пощенските услуги // lex.bg. Посетен на 25 ноември 2017. чл. 39 Индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, който се издава за извършване на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Република България от оператор, на когото е възложено задължение за извършване на тази услуга...

Вижте също редактиране