Лобденгау

Лобденгау
	Лобденгау
Страна	Свещена Римска империя

Лобденгау (на немски: Lobdengau) е през Средновековието гауграфство от 8 до 11 век в днешните Южен Хесен и Северен Баден-Вюртемберг в Германия.

Намира се от Хайделберг до Вайнхайм и от Рейн до Бергщрасе. На изток се намира Оденвалд, на юг граничи с долината на Горен Рейн. Граничи на запад с Оберрейнгау. През гауграфството Лобденгау текат реките Рейн и Некар.

История редактиране

Името на Лобденгау идва от предишното име на Ладенбург, който през Средновековието има името Лобденбург. Това име идва от намиращото се предишно римско селище Лоподунум. Лобденгау е споменат за пръв път през 763 г. в документ на манастир Фулда.^[1]

Гауграфове в Лобденгау през 10 век са Конрадините. През 1011 г. Хайнрих II дава Лобденгау в Бамберг на епископ Букард фон Вормс.^[2] За последен път Лобденгау е споменат през 1065 г. в документ на Хайнрих IV.^[3]

Важен източник за историята на Лобденгау е Лоршкият кодекс.

Графове в Лобденгау редактиране

Конрад Курцболд († 948), граф в Лобденгау
Конрад, негов племенник, 953/965 граф в Лобденгау
Майнгауд, негов син, 987 – 1002 граф в Лобденгау

Литература редактиране

Maximilian Huffschmid: Die Ostgrenze des Lobdengaues im Odenwalde. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins (ZGO), Jg. 45 (1891), S. 105 – 118 (Digitalisat).
Otfried Gebhard: Neue Lorscher Studien. Stifter und Zeugen im Lobdengau: Untersuchungen zur Einwohnerzahl der Ortschaften und der Gaues in der Karolingerzeit. Diss., Universität Frankfurt am Main 1954.
Meinrad Schaab: Lobdengau. In: Friedrich Knöpp: Die Reichsabtei Lorsch. Festschrift zum Gedenken an ihre Stiftung 764. Hessische Historische Kommission, Darmstadt 1973, Bd. 1, S. 539 – 578.
Fritz Trautz: Das untere Neckarland im frühen Mittelalter, Carl Winter Verlag, Heidelberg 1953, ISBN 3-533-01926-8.

Източници редактиране

↑ Edmund Stengel: Urkundenbuch des Klosters Fulda I n. 38.
↑ Harry Bresslau, Hermann Bloch, R. Holtzmann u. a.: Diplomata 14: Die Urkunden Heinrichs II. und Arduins (Heinrici II. et Arduini Diplomata). Hannover 1900 – 1903, S. 262 – 263 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2016-03-15 в Wayback Machine.)
↑ Dietrich von Gladiss: Diplomata 17: Die Urkunden Heinrichs IV. (Heinrici IV. Diplomata). Teil 1: 1056 – 1076 Berlin 1941, S. 218 – 220 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2015-11-27 в Wayback Machine.) Nr. 169

Външни препратки редактиране

Lobdengau-Museum Ladenburg

[1] Edmund Stengel: Urkundenbuch des Klosters Fulda I n. 38.

[2] Harry Bresslau, Hermann Bloch, R. Holtzmann u. a.: Diplomata 14: Die Urkunden Heinrichs II. und Arduins (Heinrici II. et Arduini Diplomata). Hannover 1900 – 1903, S. 262 – 263 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2016-03-15 в Wayback Machine.)

[3] Dietrich von Gladiss: Diplomata 17: Die Urkunden Heinrichs IV. (Heinrici IV. Diplomata). Teil 1: 1056 – 1076 Berlin 1941, S. 218 – 220 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2015-11-27 в Wayback Machine.) Nr. 169

[1]

[2]

[3]