Лозански договор

Мирен договор определящ новите граници на Турция.

Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.[1][2]

Лозански договор
Treaty of Lausanne 1912.jpg
Италианската и турската делегация в Лозана
Информация
Подписване24 юли 1923 г.
МястоЛозана, Швейцария
В сила от6 август 1924 г.
Подписан между
Франция Франция
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Италия Италия
Flag of Japan.svg Япония
Гърция Гърция
Flag of Romania.svg Румъния
Югославия Югославия
Flag of Turkey.svg Турция
Лозански договор в Общомедия

По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.

До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война.[2] САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. По силата на договора, сключен след края на Първата световна война, територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв. км до 783 000 кв. км.

Особено интересно е, че в този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. Текстовете са напълно в духа на Версайската система. Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права.[3] Турският писател Кадир Мъсъроглу пише книга, озаглавена „Лозанският договор: Победа или подчинение!?“, в която критикува турските политици, подписали договора, защото с подписването му турците са се отказали от ръководството над ислямския свят, задоволявайки се с малки територии.

ИзточнициРедактиране

  1. Palais de Rumine | Lausanne, Switzerland Attractions. // Lonely Planet. Посетен на 28 ноември 2018.
  2. а б Palais de Rumine & Musée cantonal des Beaux-Arts | Switzerland Tourism. // Myswitzerland.com. Посетен на 28 ноември 2018.
  3. Какво следва за България, ако Ердоган оспори Лозанския договор. // Old.segabg.com, 4 август 2011. Посетен на 28 ноември 2018.

Външни препраткиРедактиране