Лозански договор

Мирен договор определящ новите граници на Турция.

Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.[1][2]

Лозански договор
Treaty of Lausanne 1912.jpg
Италианската и турската делегация в Лозана
Информация
Подписване 24 юли 1923 г.
Място Лозана, Швейцария
В сила от 6 август 1924 г.
Подписан между

Франция Франция
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Италия Италия
Flag of Japan.svg Япония
Гърция Гърция
Flag of Romania.svg Румъния
Югославия Югославия

Flag of Turkey.svg Турция

Лозански договор в Общомедия

По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.

До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война.[2] САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. По силата на договора, сключен след края на Първата световна война, територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв. км до 780 000 кв. км.

Особено интересно е, че в този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. Текстовете са напълно в духа на Версайската система. Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права.[3] Турският писател Кадир Мъсъроглу пише книга, озаглавена „Лозанският договор: Победа или подчинение!?“, в която критикува турските политици, подписали договора, защото с подписването му турците са се отказали от ръководството над ислямския свят, задоволявайки се с малки територии.

ИзточнициРедактиране

  1. Palais de Rumine | Lausanne, Switzerland Attractions. // Lonely Planet. Посетен на 28 ноември 2018.
  2. а б Palais de Rumine & Musée cantonal des Beaux-Arts | Switzerland Tourism. // Myswitzerland.com. Посетен на 28 ноември 2018.
  3. Какво следва за България, ако Ердоган оспори Лозанския договор. // Old.segabg.com, 4 август 2011. Посетен на 28 ноември 2018.

Външни препраткиРедактиране