Лопово е име на местност и в Беласица, над село Самуилово.

Лопово
— бивше село —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Благоевград
Община Сандански
Дейци на ВМОРО. Отзад: Петко Пенчев, Яне Сандански, Георги Моаджирчето. Отпред: Михаил Даев, Лопово, януари 1905 г.

Лопово е местност в Пирин, бивше село в Югозападна България, разположена на територията на община Сандански, област Благоевград.

ГеографияРедактиране

Лопово се намира в горното поречие на Лоповската река, на 1400 m надморска височина, на запад от рида Демир хан (Железни станец). През нея минава горският път от Мелник за хижа „Пирин“. Местността е обрасла с бук и иглолистни растения, почвите са кафяви планинско-горски, а геоложката основа е от гнайс.[1]

ИсторияРедактиране

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „На сѣверъ отъ Мелникъ, въ планината Алабурунъ, аромѫнскитѣ села Буждова и Лупова иматъ 300 колиби.“[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Лопово е влашко (арумънско) село, в което живеят 200 души, всички власи.[3]

Според спомените на Яне Сандански през 1902 година в селото функционира комитет на ВМОРО с ръководител Васил Инджето, влах по произход.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лопово (Lopovo) има 630 власи.[5]

На 1 и 2 септември 1924 година в Лопово се провежда конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македонска революционна организация.

ЛичностиРедактиране

Починали в Лопово

БележкиРедактиране