Петко Пенчев

български революционер

Петко Петров Пенчев с псевдоними Лазар и Klein,[1] известен и с прякора си Терсенето, е български общественик, политик и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Петко Пенчев
български революционер
4 септември 1908 година
Роден
Починал
10 май 1947 г. (64 г.)
Учил вЖеневски университет
Народен представител в:
XXI ОНС   
Подпис
Петко Пенчев в Общомедия

Биография редактиране

Петко Пенчев е роден на 1 ноември 1882 година във Варна. Завършва гимназия там и се записва студент по право в Софийския университет. Около 1902 година влиза във ВМОРО.[2] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Петко Пенчев е четник на Христо Чернопеев[2][3] и участва в сраженията на четата в Кочанско.

След потушаването на въстанието продължава образованието си по право в Женевския университет, Швейцария.[3] Напуска университета и се завръща в България, за да се включи в четата на Пандо Кляшев, но в крайна сметка влиза в Македония с четата на Яне Сандански.[3]

 
Петко Пенчев като революционер

През 1905 година Петко Пенчев е избран за нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.[2][3] Постепенно се разграничава от Сярската група и става близък на Даме Груев, Христо Матов и Иван Гарванов. За тях той казва:

Това бяха революционери с ясни и здрави схващания за естеството и възможностите на македонското освободително движение, както и да същината на българския национализъм.
 
Отзад: Петко Пенчев, Яне Сандански, Георги Моаджирчето. Отпред: Михаил Даев, Лопово, януари 1905 г.
 
Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.
 
Кюстендил 1902 г., Баба Дона Ковачева, Марко Секулички, Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Петко Пенчев

След Рилския конгрес на ВМОРО през септември 1905 година Петко Пенчев открито се противопоставя на Яне Сандански и групата му. В 1906 – 1907 година като нелегален в Щип Петко Пенчев е редактор на хектографските вестници „Революция“ и „Македония“, а през 1907 – 1908 година, заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков, редактира вестник „Илинден“. Автор е на книгата „По нашите спорни въпроси", София, 1906 г., в която защитава тезите на десницата в революционната организация.[2]

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година Петко Пенчев е избран за член на Централния комитет на ВМОРО заедно с Павел Христов и Ефрем Чучков и отива в Битолско.[3] Заедно с Павел Христов след Младотурската революция от юли 1908 година разговарят с управляващия солунското търговско агентство Янко Пеев за сътрудничеството на ВМОРО с Младотурския комитет. Пред него заявяват:

Ний сме били и продължаваме да бъдем българи националисти, защото считаме мнозинството на македонското население за чисто българско и не можем да направим разлика между съдбата на българите, живущи в Княжеството, и ония, живущи в Македония и Одринско.[4]

Заминава за Женева, където защитава докторат по право.[2]

От 1908 до 1932 година е директор на органа на Демократическата партия вестник „Пряпорец“, като главен редактор му става друг деец на ВМОРО – Васил Пасков.[5][2] В 1911 – 1912 година пише във вестник „Вардар“.

През Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и действа с чета № 31 – 32 на Стоян Мишев и Георги Гочев в Прилепско.[6][7]

След Балканската война се отдава на обществена и журналистическа дейност. За кратко председателства и дружеството на столичните журналисти. Избран е за депутат в Народното събрание от Демократическата партия. Редактор е на вестник „Зора“.[8] Директор е на вестник и „Знаме“ (1924 – 1934). Редактор е на „Демократически сговор“ (1923 – 1932). По-късно минава в редовете на „Звено“ и редактира вестник „Изгрев“ (1932 – 1934). Заедно със звенарите Владимир Начев и Иван Харизанов поддържа близки отношения с ръководителя на ВМРО (Протогеровисти) Петър Шанданов.[9]

През 1931 – 1944 година е председател на Дружеството на столичните журналисти.[2] Участва в Деветнадесетомайския преврат и става първият ръководител на ключовата за новия режим Дирекция на обществената обнова.[10] През 1942 година се включва в Отечествения фронт, а през 1944 – 1945 година става председател на Съюза на българските журналисти.[11][12] Народен представител е в XXI обикновено народно събрание.[2][13]

Приятелят му журналист Петър Карчев пише за него:

Много сериозен като ум, безусловно талантлив като журналист, Петко Пенчев в решителни случаи лесно изпадаше в съмнение над политическите си разбирания...[8] Бай Петко Пенчев също беше мнителен човек...[14]

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[15]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59, 107.
  2. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 104.
  3. а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 505.
  4. Билярски, Цочо. ЗА МЯСТОТО НА ЧЛЕНА НА ЦК НА ВМОРО ПАВЕЛ ХРИСТОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, взето от www.sitebulgarizaedno.com на 21.07.2012 г.
  5. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 240.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 546.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  8. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 933.
  9. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 311.
  10. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  12. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  13. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 351.
  14. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 934.
  15. ДАА, Фонд № 1722К, оп. 1