Петко Пенчев
Петко Петров Пенчев с псевдоними Лазар и Klein,[1][2] известен и с прякора си Терсенето, е български общественик, политик и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Петко Пенчев | |
български революционер | |
4 септември 1908 година | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Женевски университет |
Народен представител в: XXI ОНС | |
Подпис | |
Петко Пенчев в Общомедия |
Биография
редактиранеПетко Пенчев е роден на 1 ноември 1882 година във Варна. Завършва гимназия там и се записва студент по право в Софийския университет. Около 1902 година влиза във ВМОРО.[3] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Петко Пенчев е четник на Христо Чернопеев[3][4] и участва в сраженията на четата в Кочанско.
След потушаването на въстанието продължава образованието си по право в Женевския университет, Швейцария.[4] Напуска университета и се завръща в България, за да се включи в четата на Пандо Кляшев, но в крайна сметка влиза в Македония с четата на Яне Сандански.[4]
През 1905 година Петко Пенчев е избран за нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.[3][4] Постепенно се разграничава от Сярската група и става близък на Даме Груев, Христо Матов и Иван Гарванов. За тях той казва:
„ | Това бяха революционери с ясни и здрави схващания за естеството и възможностите на македонското освободително движение, както и да същината на българския национализъм. | “ |
След Рилския конгрес на ВМОРО през септември 1905 година Петко Пенчев открито се противопоставя на Яне Сандански и групата му. В 1906 – 1907 година като нелегален в Щип Петко Пенчев е редактор на хектографските вестници „Революция“ и „Македония“, а през 1907 – 1908 година, заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков, редактира вестник „Илинден“. Автор е на книгата „По нашите спорни въпроси", София, 1906 г., в която защитава тезите на десницата в революционната организация.[3]
На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година Петко Пенчев е избран за член на Централния комитет на ВМОРО заедно с Павел Христов и Ефрем Чучков и отива в Битолско.[4] Заедно с Павел Христов след Младотурската революция от юли 1908 година разговарят с управляващия солунското търговско агентство Янко Пеев за сътрудничеството на ВМОРО с Младотурския комитет. Пред него заявяват:
„ | Ний сме били и продължаваме да бъдем българи националисти, защото считаме мнозинството на македонското население за чисто българско и не можем да направим разлика между съдбата на българите, живущи в Княжеството, и ония, живущи в Македония и Одринско.[5] | “ |
Заминава за Женева, където защитава докторат по право.[3]
От 1908 до 1932 година е директор на органа на Демократическата партия вестник „Пряпорец“, като главен редактор му става друг деец на ВМОРО – Васил Пасков.[6][3] В 1911 – 1912 година пише във вестник „Вардар“.
През Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и действа с чета № 31 – 32 на Стоян Мишев и Георги Гочев в Прилепско.[7][8]
След Балканската война се отдава на обществена и журналистическа дейност. За кратко председателства и дружеството на столичните журналисти. Избран е за депутат в Народното събрание от Демократическата партия. Редактор е на вестник „Зора“.[9] Директор е на вестник и „Знаме“ (1924 – 1934). Редактор е на „Демократически сговор“ (1923 – 1932). По-късно минава в редовете на „Звено“ и редактира вестник „Изгрев“ (1932 – 1934). Заедно със звенарите Владимир Начев и Иван Харизанов поддържа близки отношения с ръководителя на ВМРО (Протогеровисти) Петър Шанданов.[10]
През 1931 – 1944 година е председател на Дружеството на столичните журналисти.[3] Участва в Деветнадесетомайския преврат и става първият ръководител на ключовата за новия режим Дирекция на обществената обнова.[11] През 1942 година се включва в Отечествения фронт, а през 1944 – 1945 година става председател на Съюза на българските журналисти.[12][13] Народен представител е в XXI обикновено народно събрание.[3][14][15]
Приятелят му журналист Петър Карчев пише за него:
„ | Много сериозен като ум, безусловно талантлив като журналист, Петко Пенчев в решителни случаи лесно изпадаше в съмнение над политическите си разбирания...[9] Бай Петко Пенчев също беше мнителен човек...[16] | “ |
Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[17]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59, 107.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 82.
- ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 104.
- ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 505.
- ↑ Билярски, Цочо. ЗА МЯСТОТО НА ЧЛЕНА НА ЦК НА ВМОРО ПАВЕЛ ХРИСТОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, взето от www.sitebulgarizaedno.com на 21.07.2012 г.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 240.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 546.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 933.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 311.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 351.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 336.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 934.
- ↑ ДАА, Фонд № 1722К, оп. 1