Лоте Рейнигер
Шарлот (Лоте) Райнигер (2 юни 1899 – 19 юни 1981 г.) е немска филмова режисьорка и най-важният пионер в анимацията на силуета. Най-известните ѝ филми са „Приключенията на принц Ахмед“ от 1926 г. – смята се за един от най-старите оцелели пълнометражни анимационни филми – и Папагено (1935 г.). Райнигер създава първата форма на многопланова камера; [1]
| Лоте Рейнигер Lotte Reiniger | |
| немска кинорежисьорка | |
 Райнигер през 1939 г. | |
| Родена | Шарлот Райнигер
|
|---|---|
| Починала |
Детенхаузен, Германия |
| Националност |  Германия |
| Работила | аниматор, режисьор |
| Режисура | |
| Активност | 1918 – 1979 |
| Награди |  |
| Семейство | |
| Съпруг | Карл Кох |
| Уебсайт | www.lottereiniger.de |
| Лоте Рейнигер в Общомедия | |
Биография редактиране
Детство и юношество редактиране
Лота е родена в Шарлотенбург, район на Берлин, на 2 юни 1899 г., Като дете тя е очарована от китайското изкуство на хартиено рязане на куклен силует. Изгражда свой собствен куклен театър, за да може да поставя спектакли за семейството и приятелите си. [1]
Райнигер развива любов към киното, първо с филмите на Жорж Мелиес. след това филмите на актьора и режисьор Пол Вегенер, известен днес с „Голема“ (1920). През 1915 г. тя посещава лекция на Вегенер, която се фокусира върху фантастичните възможности на анимацията. [1] В крайна сметка Райнигер убеждава родителите си да ѝ позволят да се запише в актьорската група, към която принадлежи Вегенер. Девойката започва да прави силуетни портрети на различните актьори около себе си и скоро изработва сложни заглавни картички за филмите на Вегенер, много от които представят нейните силуети.
Кариера редактиране
През 1918 г. Райнигер анимира дървени плъхове и създава анимираните интервюта за Der Rattenfänger von Hameln на Вегенер Поради работата ѝ върху филма, Райнигер е приета в Institut für Kulturforschung (Институт за културни изследвания), експериментално студио за анимация и късометражни филми. Именно тук тя се запознава с бъдещия си творчески партньор и съпруг (от 1921 г.), Карл Кох, както и с други авангардни художници, включително Ханс Кюрлис, Бертолт Брехт и Бертолд Бартош. [2]
Първият филм, режисиран от Райнигер, е Das Ornament des verliebten Herzens (Орнаментът на влюбеното сърце, 1919 г.), петминутна творба, илюстрираща двама влюбени и украшение, което отразява настроенията им. Филмът бива много добре приет, [1] и успехът му отвори много нови връзки за Райнигер в анимационната индустрия.
Тя прави шест късометражни филма през следващите няколко години, всички продуцирани и снимани от съпруга ѝ, През това време тя се озова в центъра на голяма група амбициозни немски аниматори, сред които Бартош, Ханс Рихтер, Уолтър Рутман и Оскар Фишингер. [2]
През 1923 г. с нея се свързва Луис Хаген с молбата да създаде пълнометражен анимационен филм. Има известни затруднения с това начинание. Както самата Райнигер споделя: „Трябваше дълго да мислим. Никога не бяхме чували за подобно нещо. Анимационните филми трябваше да накарат хората да реват от смях и никой не се беше осмелил да забавлява публика с тях повече от десет минути. Всички, на които говорихме в бранша за предложението, бяха ужасени.“ Въпреки всичко, резултатът е „Приключенията на принц Ахмед“, завършени през 1926 г., един от първите анимационни игрални филми, със сюжет, който представлява проява на истории от „Хиляда и една нощ“. Поради забавянето да намери дистрибутор обаче, експресионистичния стил на филма не отговаря съвсем точно с реализма, който се става популярен в киното през 1926 г. Днес „Приключенията на принц Ахмед“ е смятан за един от най-старите оцелели пълнометражни анимационни филми, ако не и най-старият. Счита се и за първата авангардна анимационна продукция.
Райнигер, при създаването на предшественика на първата многопланова камера за определени ефекти, предшества Уолт Дисни с цяло десетилетие. Над анимационната маса е поставена камера с ръчен затвор, за да се постигне това.
След успеха на принц Ахмед, Райнигер успява да направи втори филм. Doktor Dolittle und seine Tiere (Доктор Долитъл и неговите животни, 1928 г.) е базиран на първата от английските детски книги на Хю Лофтинг. Филмът разказва за пътуването на добрия доктор в Африка, за да помогне да се излекува болни животни.
Година по-късно Рейнигер режисира първия си игрален филм – Die Jagd nach dem Glück (Преследването на щастието, 1929 г.) – приказка за трупа на кукла в сянка. Във филма участват Жан Реноар и Бертолд Бартош. Освен това включва и 20-минутно силуетно изпълнение на Райнигер. За съжаление издаването му се забавя до 1930 г., за да дублира с гласове от различни актьори – резултатът е разочароващ. [3]
Райнигер се опита да направи трети анимационен филм, вдъхновен от операта на Морис Равел L'enfant et les sortilèges (Детето и омаяните неща, 1925 г.), но не успява да придобие права над музиката на Равел. Накрая Лоте изоставя проекта, въпреки че е анимирала някои сцени, за да убеди потенциалните поддръжници и носителите на права. [3]
Райнигер работи над няколко филма с британския поет, критик и музикант Ерик Уолтър Уайт, който написва есе за работата ѝ. [4]
Емиграция от Германия и по-късен живот редактиране
С възхода на нацистката партия Рейнигер и Кох решават да емигрират (и двамата участват в лявата политика), [3][5] но установяват, че никоя друга държава няма да им даде постоянни визи. В резултат на това двойката прекара годините 1933 – 1944 г., местейки се постоянно. С излизането на звуковия филм, Райнигер и съпругът ѝ започват да работят с музика във връзка с анимацията.. Успяват да направят 12 филма по време на този период, най-известния, от които, е Кармен (1933) и Папагено (1935), и двата базирани на популярни опери.. Когато започва Втората световна война, те остават в Рим до 1944 г., след което се преместват обратно в Берлин, за да се грижат за болната майка на Рейнигер. [6] При управлението на Хитлер, Райнигер е принудена да прави пропагандни филми за Германия. Трябва да работи при строги и ограничаващи условия, за да угоди на германската държава.
С Луис Хаген-младши (син на финансиста на Райнигер при създаването на „Принц Ахмед“) те основават Primrose Productions през 1953 г. и през следващите две години произвеждат повече от дузина филми с къси силуети, базирани на „Приказките на братя Грим“
Райнигер прави още три филма, последният от които „Die vier Jahreszeiten“, е завършен годината преди да умре. [7]
Райнигер умира в Деттенхаузен, Германия, на 19 юни 1981 г., точно след 82-рия си рожден ден. [2]
Стил на рисуване редактиране
Райнигер има особен стил в своите анимации, много различен от другите художници през 20-те и 30-те години
Особено през 20-те години героите са склонни да разчитат на изражението на лицето, за да изразяват емоции или действие, докато героите на Райнигер разчитат на жестовете си. Т
Героите на Райнигер обикновено не са анатомично коректни, но са в състояние да изразят плавност, което е много важно за нейния стил на експресионизъм.
Въздействие редактиране
Въпреки че за всички следващи създатели на анимационни приказки може да се твърди, че са били повлияни от Райнигер, Бруно Дж. Бьотж вероятно е този, който е направил най-категоричните препратки към нейната творба.
Фантазия на Дисни използва стила на Райнигер.
Започвайки с формата на силуета в телевизионния сериал „Ciné si“ от 1989 г., френският аниматор Мишел Окелот използва много от техниките, създадени от Райнигер.
Във филма от 2010 г. Хари Потър и Даровете на смъртта – част 1, аниматорът Бен Хибон използва стила на анимация на Райнигер в късометражния филм, озаглавен „Приказката за тримата братя“. [8]
Наследство редактиране
Общинският музей в Тюбинген съхранява голяма част от нейните оригинални материали. Освен това, музеят е и е домакин на постоянна изложба „Светът в светлината и сянката: силует, театър на сенките“. [9] Filmmuseum Düsseldorf съхранява и много материали, използвани за създаването на творчеството на Райнигер, включително нейната анимационна маса[10] Колекции, свързани с нея, също се съхраняват в Националния архив на БФИ. [11]
Източници редактиране
- ↑ а б в г The life of Lotte Reiniger // BFI. Архивиран от оригинала на 2001-03-03. Посетен на 2020-05-03.
- ↑ а б в Schönfeld, Christiane. Practicing Modernity: Female Creativity in the Weimar Republic. Konigshausen & Neumann, 2006. с. 174.
- ↑ а б в Moritz, William. Lotte Reiniger // AWN.com. Посетен на 2016-06-02.
- ↑ White, Eric Walter. Walking Shadows: An Essay on Lotte Reiniger's Silhouette Films. London, Leonard and Virginia Woolf, 1931.
- ↑ Moritz, William. Some Critical Perspectives on Lotte Reiniger // Animation Journal 5 (1). Fall 1996. с. 40 – 51.
- ↑ Kemp, Philip. Reiniger, Lotte (1899 – 1981) // BFI Screenonline.
- ↑ Cavalier, Stephen. The world history of animation. Berkeley, CA, University of California Press, 2011. ISBN 9780520261129. OCLC 668191570.
- ↑ Warner, Marina. Stranger Magic: Charmed States and the Arabian Nights. Cambridge, MA, Belknap Press of Harvard University Press, 2012. ISBN 9780674055308. OCLC 758383788. с. 394.
- ↑ Lotte Reiniger // Stadtmuseum Tübingen. Посетен на 2016-06-02.
- ↑ Düsseldorf, Landeshauptstadt. Landeshauptstadt Düsseldorf – Über das Filmmuseum // www.duesseldorf.de. Архивиран от оригинала на 2016-06-24. Посетен на 2016-06-24.
- ↑ White, James. Lotte Reiniger and The Star of Bethlehem // BFI. Посетен на 2016-06-02.
Външни препратки редактиране
- Lotte Reiniger в
Internet Movie Database - „Силуети на Лоте Райнигер“ от Abhijit Ghosh Dasitidar
- Есе за Райнигер от Уилям Мориц (включва филмография)
- Профил на Райнигер на уебсайта на жените филмови пионери
