Уикипедия

Хиляда и една нощ

„Приказки от хиляда и една нощ“ (на арабски: كتاب ألف ليلة وليلة; на персийски: هزار و یک شب), известни също като „Приказки на Шехерезада“, е сборник от народни приказки от Близкия изток и Южна Азия, съставен на арабски език през Златния век на исляма.

Хиляда и една нощ
هزار و یک شب
Sughrat.jpg
Оригинален език арабски
Вид сборник от народни приказки
Преводач Светослав Минков
Хиляда и една нощ в Общомедия

В съвременния си вид сборникът се формира в продължение на столетия с приноса на множество автори, преводачи и учени от Близкия изток и Северна Африка, а корените на самите приказки могат да бъдат проследени до древната и средновековна арабска, персийска, индийска, египетска и месопотамска литература и фолклор. Много от тях се появяват като народни приказки по времето на Халифата, докато други, най-вече рамковият разказ, вероятно са заимствани от персийския сборник „Хиляда приказки“ (هزار افسان), който от своя страна включва индийски елементи.[1] Въпреки че най-старият запазен арабски ръкопис на „Хиляда и една нощ“ е от 14 век, учените обикновено отнасят появата на сборника към 9 век.

Общото за всички варианти и издания на „Хиляда и една нощ“ е първоначалният рамков разказ за владетеля Шахриар и неговата съпруга Шехерезада, принудена да разказва всяка нощ нови и нови приказки. Общият брой на нощите и приказките в различните варианти на сборника е от няколкостотин до повече от хиляда. Някои от най-известните приказки от „Хиляда и една нощ“, като „Аладин и вълшебната лампа“, „Али Баба и четиридесетте разбойници“ и „Пътешествията на Синдбад Мореплавателя“, въпреки че вероятно са автентични близкоизточни народни приказки, не са част от арабските версии на сборника, а са добавени по-късно в него от европейски преводачи и компилатори.

На български са превеждани от Светослав Минков като „Хиляда и една нощ“ (1957), „Приказки на Шехеразада“ (1959, 1961, 1963, 1972, 1976).

СъдържаниеРедактиране

 
Илюстрация на Али Баба – Максфийлд Периш (1909).

„Хиляда и една нощ“ започва с разказа за цар Шахриар, който, огорчен от изневярата на любимата си жена, решава, че всички жени са лукави и измамни. За да се предпази от нов позор, той се жени всяка вечер за нова девица, а на следващата сутрин я убива. Шехеразада, дъщерята на неговия мъдър везир, решава да се ожени за него, за да спре кървавата традиция. Всяка нощ тя разказва по една приказка на царя и я оставя недовършена, за да може Шахриар, любопитен да чуе историята до края, да остави жива младата си жена. Историите започват от тази приказка. Някои приказки съдържат вплетени в себе си нови приказки, а други започват и завършват нормално. Някои издания съдържат само няколкостотин приказки, докато други включват 1001 или повече приказки и „нощи“.

Приказките на Шехерезада могат да бъдат включени в 3 основни групи, които условно можем да наречен героични, приключенски и мошенически истории.

Героични приказкиРедактиране

Към групата на героичните приказки се отнасят фантастичните повести, вероятно съставяли най-древното ядро на „1001 нощи“, а също и дългите рицарски романи с епически характер. Стилът на тези повести е тържествен и малко мрачен. Главни действащи лица обикновено са царете и техните велможи.

Приключенски приказкиРедактиране

 
„Султанът прощава на Шехерезада“, илюстрация към европейско издание на „Хиляда и една нощ“ от 19 век

Други настроения откриваме в „приключенските“ романи, възникнали вероятно в средите на търговците и мореплавателите. Царете и султаните участват в този вид приказки като най-обикновени хора, любим владетел е Харун ал Рашид, който управлява през 786 – 809 г., което е значително по-рано, отколкото са приеми своята окончателна форма приказките на Шехерезада. Поради това споменаването на халифа и неговата столица Багдад не могат да служат за основа при датирането на „Нощите“. Оригинален Харун ал Рашид е приличал много малко на доброжелателния монарх от „1001 нощи“, а приказките, в които той участва, съдейки по техния език, стил, и битови подробности, могат да възникнат само в Египет. По съдържанието си, повечето от „приключенските“ приказки имат типична градска фабула. Това са най-често любовни истории, герои на които са богати търговци, почти винаги обречени да бъдат пасивни изпълнители на хитрите планове на техните любовници. На „последния“ в приказките от този тип, обикновено принадлежи господстващата роля – черта, която рязко разграничава „приключенските“ приказки от „героичните“.

Типични за тази група приказки са: „Повест за Абу ал Хасан от Оман“, „Абу ал Хасан Хорасанец“, „Нима и Нуби“, „Аладин и вълшебната лампа“.

Мошенически историиРедактиране

„Мошеническите“ истории натуралистически рисуват живота на градските бедняци. Героите са им обикновено ловки мошеници – както мъже, така и жени – пр. безсмъртните в арабската приказна литература Али Зейбак и Далила Хитруша. В тези приказки няма и следа от уважение към висшето съсловие; обратното – тези приказки се отнасят с насмешка към представителите на властта и духовните лица. Езикът им е близък до разговорния. Части от стихотворения, непонятни за неизкушените от литературата читател, почти няма. Героите се отличават в мъжество и предприемчивост и имат поразителен контраст в изнежените от живот в харемите и безделието герои от „приключенските“ приказки.

Приблизително до 18 век, приказките на Халима (заедно с еротичните книги) са считани от църквата за вредни за добрите нрави и вярата.

В Европа за първи път цикъла получава известност благодарение на непълния превод на французина Антоан Галан (издаден през 1704 – 1717 г.).

ИсторияРедактиране

ВлиянияРедактиране

 
Илюстрация към персийски превод на „Панчатантра“ в ръкопис от 1429 г.

Произходът на приказките от „Хиляда и една нощ“ може да бъде проследен в арабския, египетския, персийския, индийския и еврейския фолклор.[2][3] Тези разкази вероятно съществуват дълго преди да бъдат събрани и обединени в един сборник. Той се оформя дълго време от множество преписвачи, разказвачи на приказки и учени и през 15 век се доближава до днешния си вид, като в него се разграничават ясно три отделни пласта:[2]

  1. Персийски приказки, повлияни от индийския фолклор и адаптирани на арабски през 10 век
  2. Разкази, записани в Багдад през 10 век
  3. Средновековен египетски фолклор
 
Арабски ръкопис с вариант на „Хиляда и една нощ“, датиран към 14 век

Индийските елементи включват няколко разказа за животни, в които личи влиянието на древните санскритски басни и най-вече на „Панчатантра“ и „Ветала Панчавимсати“.[4] „Приказка за бика и магарето“ и „Приказка за търговеца и неговата жена“ са част от рамковия разказ, както на „Хиляда и една нощ“, така и на „Джатаки“, сборник от 547 будистки нравоучителни истории.[5]

Влиянието на багдадския фолклор се проявява в приказките за абасидските халифи, а това на египетския – в приказки като „Маруф Обущаря“. В някои разкази се откриват и по-ранни влияния – от предислямския период на Арабския полуостров („Ирам със стълбовете“) или дори мотиви от месопотамския „Епос за Гилгамеш“. Някои изследователи отбелязват също възможни древногръцки влияния.[6]

Ранни арабски вариантиРедактиране

Западни вариантиРедактиране

Съвременни изданияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Marzolph. Encyclopaedia of Islam Arabian Nights. Т. I. Leiden, Brill, 2007.
  2. ↑ а б Zipes, Jack David (ed.). The Arabian Nights: The Marvels and Wonders of the Thousand and One Nights. Signet Classic, 1991. ISBN 978-0451525420. с. 585.
  3. ↑ Gottheil, Richard и др. Arabian Nights. // Jewish Encyclopedia. JewishEncyclopedia.com, 2002. Посетен на 14 септември 2010.
  4. ↑ Burton, Richard F. Vikram and the Vampire Or Tales of Hindu Devilry. Adamant Media Corporation, 2002. с. xi.
  5. ↑ Irwin, Robert. The Arabian Nights: A Companion. Tauris Parke Paperbacks, 2003. ISBN 1860649831. с. 65.
  6. ↑ Pinault, David. Story-Telling Techniques in the Arabian Nights. Brill Publishers, 1992. ISBN 9004095306. с. 5.

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Хиляда и една нощ.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тысяча и одна ночь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хиляда_и_една_нощ&oldid=11030377“.