Луан Старова
Луан Старова (на албански: Luan Starova) е северномакедонски писател и дипломат с албански произход.
| Луан Старова Luan Starova | |
| северномакедонски писател и дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 февруари 2022 г.
|
| Учил в | Парижки хуманитарен факултет Скопски университет Загребски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Скопски университет |
| Семейство | |
| Баща | Ариф Старова |
| Съпруга | Гъзиме Старова |
| Деца | Дита Старова-Керими |
Биография
редактиранеРоден е през 1941 година в Поградец, Албания в семейството на Ариф Старова. Негов брат е политикът Вулнет Старова. Завършва филология в Скопския университет, след което защитава магистратура и докторат по френска литература и сравнително литературознание в Загребския университет. Преподава френска филология в Скопския университет.
Посланик е на Югославия в Тунис и към ООП в края на 80-те години. След отделянето на Република Македония от Югославия става първият посланик на страната във Франция. Акредитиран е и като посланик на страната в Испания, Португалия и ЮНЕСКО.[1].
Автор е на научна и художествена литература на албански и македонски литературен език. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година и на Македонския ПЕН център. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата от 2003 година.
Библиография
редактиране- Луѓе и мостови (пътеписна проза, 1971),
- Kutijte e pranveres (Границите на пролетта, роман, 1971),
- Barikadat e kohes (Барикадите на времето, пътеписи, 1976),
- Доближувања (есета и книжовни студии, 1977),
- Релации (есета и книжовни студии от балканските литератури, 1982),
- Кинеска пролет (пътеписна проза, 1984),
- Пријатели (пътеписи и есета, 1986),
- Континуитети (книжовни есеи, 1988),
- Митска птица (кратък роман, 1991),
- Песни од Картагина (поезия, 1991),
- Мостот на љубовта (роман, 1992),
- Татковите книги (роман, 1992),
- Време на козите (роман, 1993; българско издание: „Времето на козите“, Библиотека 48, С., 2003. ISBN 954-793-006-0).
- Балкански клуч (разкази, 1995),
- Француски книжевни студии – XX век (есета и книжовни студии, 1995),
- Атеистички музеј (роман, 1997),
- Пресадена земја (1998),
- Патот на јагулите (роман, 2000),
- Тврдина од пепел: сиџилите (роман, 2002),
- Ервехе: книга за една мајка (роман, 2005),
- Потрага по Елен Лејбовиц (роман, 2008),
- Љубовта на генералот (роман, 2008),
- Амбасади (спомени, 2007),
- Нови амбасади (спомени, 2011).
Носител е на наградите: „11 октомври“, „13 ноември“, „Григор Пърличев“, „Стале Попов“.[2]
Родословие
редактиране| Ариф Старова | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вулнет Старова (1934 — 1994) | Луан Старова (1941 - 2022) | Гъзиме Старова (р. 1946) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Дита Старова (р. 1984) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1421-22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Биография на сайта на Македонския ПЕН център[неработеща препратка]