Луи Мал
Луи Мал (на френски: Louis Malle) е френски режисьор. [1]
Луи Мал Louis Malle | |
френски кинорежисьор, сценарист и продуцент | |
Роден |
30 октомври 1932 г.
|
---|---|
Починал | 23 ноември 1995 г.
|
Религия | католицизъм |
Националност | Франция |
Учил в | Институт за политически изследвания |
Режисура | |
Активност | 1953-1994 |
Направление | Френска нова вълна |
Оскари | „Светът на мълчанието“ |
Награди на БАФТА | 1975 „Лакомб, Люсиен“ 1982 „Атлантик сити“ 1989 „Сбогом, момчета“ 1991 за цялостно творчество |
Семейство | |
Съпруга | Ан-Мари Дешот (1965-1967) Кандис Берген (1980-1995) |
Деца | Манюел (р. 1971 г.) Жустин (р. 1974) Клое (р. 1985) |
Уебсайт | |
Луи Мал в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеРоден е в заможно семейство, натрупало състояние от производство на захар още по времето на Наполеоновите войни. Получава католическо образование, а впоследствие постъпва в Сорбоната, за да следва политически науки. Детското му увлечение по киното обаче предопределя през 1950 г. да продължи образованието си в Парижкия институт по кинематография.
Започва кариерата си при Робер Бресон като помощник-режисьор. След снимките на два документални филма, получава покана от океанолога Жак-Ив Кусто да стане негов оператор и помощник-режисьор, и двамата заедно създават документалния филм „Светът на мълчанието“ („Le Monde du silence“, 1956), награден със „Златна палма“ през 1956 г. и „Оскар“.
Следващите два филма на Мал се оказват емблематични за зараждащата се Френска нова вълна: „Асансьор за ешафода“ („Ascenseur pour l'echafaud“, 1958) и „Любовници“ („Les Amants“, 1958). В тях дебютира символа на независимото френско кино, Жана Моро.
В следващите му филми „Зази в метрото“ (Zazie dans le metro, 1960), „Vie privee“ (1962), „Le Feu follet“ (1963), „Вива Мария!“ (1965), „Le Voleur“ (1967) роли имат и други известни френски актьори: Брижит Бардо, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Марчело Мастрояни, Филип Ноаре.
Трагичната драма „Lacombe Lucien“ (1974) изиграва особена роля в живота на Мал. Филмът, разказващ историята на обикновено момче, сътрудничило на фашистките окупатори по време на Втората световна война, предизвиква остри реакции и става една от причините режисьорът да напусне Франция и през следващите 10 години да снима филми в САЩ и Канада.
През 1978 г. Мал режисира филма „Pretty Baby“, в който изгрява звездата на Брук Шийлдс. От този период се отличава филма му „Атлантик сити“ (1980) с Бърт Ланкастър и Сюзън Сарандън.
Завръщайки се във Франция, Луи Мал снима „Сбогом, момчета“ („Au revoir les enfants“, 1987), а един от последните му филми е „Damage“ (1992) с Джеръми Айрънс и Жулиет Бинош.
Луи Мал е носител на много награди на европейски кинофестивали, има и номинации за Оскар. Умира от рак на 23 ноември 1995 г. в Калифорния.
Избрана филмография
редактиранеРежисьор
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие |
---|---|---|
1958 | Асансьор за ешафода | Ascenseur pour l'échafaud |
1958 | Любовниците | Les Amants |
1960 | Зази в метрото | Zazie dans le metro |
1962 | Личен живот | Vie privée |
1963 | Блуждаещ огън | Le feu follet |
1965 | Вива Мария! | Viva Maria! |
1967 | Крадецът | Le Voleur |
1971 | Сърдечен смут | Le souffle au cœu |
1974 | Лакомб, Люсиен | Lacombe, Lucien |
1975 | Черна луна | Black Moon |
1978 | Хубавицата | Pretty Baby |
1980 | Атлантик сити | Atlantic City |
1981 | Моята вечеря с Андре | My Dinner with Andre |
1984 | Бедняци | Crackers |
1985 | Аламо бей | Alamo Bay |
1987 | Сбогом, момчета | Au revoir les enfants |
1990 | Сняг през май | Milou in May |
1992 | Щета | Damage |
1994 | Ваня на 42-ра улица | Vanya on 42nd Street |
Източници
редактиране- ↑ Louis Malle, imdb.com.