Отваря главното меню

Луи дьо Жокур

френски медик, учен и енциклопедист

Луи дьо Жокур (на френски: Louis de Jaucourt) е френски медик, учен и енциклопедист. Сътрудничи в написването на „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ като става автор на повече от 17 000 статии в нея.[1]

Луи дьо Жокур
Louis de Jaucourt
френски медик, учен и енциклопедист

Роден
Починал
3 февруари 1779 г. (74 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област медицина, философия
Образование Кеймбриджки университет
Лайденски университет
Известен с автор на повече от 17 000 статии в „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите
Луи дьо Жокур в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 27 септември 1704 година в Париж, Франция. Произхожда от благороднически род и понякога е наричан Кавалерът дьо Жокур, с титлата, която наследява. На 8-годишна възраст е изпратен да учи в Женева, след което се премества в Кеймбридж, където се занимава с природни науки. По-късно учи за медик в Лайден.[2]

Докато се образова в чужбина крие името си и издава първите си книги под псевдонима Ньофвил (Louis de Neufville). През 1734 г., в Амстердам излиза биография на Готфрид Лайбниц, подписана с псевдонима Луи дьо Ньофвил.[3] По това време Дьо Жокур е започнал вече работа над „Lexicon medicum universalis“, обемиста медицинска енциклопедия, върху която работи в продължение на 20 години. Изпраща книгата за печат в Амстердам през 1750 г., но корабът, с който тя пътува, потъва.

От 1756 е член на Лондонското кралско дружество, а след 1764 се присъединява към Берлинската академия.

Умира на 3 февруари 1779 година в Компиен, Франция, на 74-годишна възраст.

Научна дейностРедактиране

Поканен е да сътрудничи за медицинските статии в Енциклопедията на Дидро. Енциклопедията е един от най-големите проекти на XVIII век. Излиза в 35 тома през годините 1751 – 1780. Предговора ѝ е написан от Жан Даламбер, и може да се разглежда като манифест на идеите на Просвещението.

Първите приноси на Жокур се появяват с втория ѝ том през 1752 г. Обширните му познания са оценени и той започва да пише по широк кръг от проблеми като си сътрудничи с Даламбер и Даубентон. В последствие наема помощници, с които пише и редактира все по-голям брой статии. За последните томове от поредицата дьо Жокур предава по четири статии на ден, като става практически автор на половината от издаденото. Неговото име обаче никога не добива популярност.

ИзточнициРедактиране

  1. Gilles Barroux et François Pépin (dir.), Le Chevalier de Jaucourt. L’homme aux dix-sept mille articles, Société Diderot, 2015 (ISBN 9782952089890)
  2. Dictionnaire biographique Michaud (1858, article de J.-J. Weiss)
  3. Louis de Neufville, Histoire de la vie, et des ouvrages de Mr. Leibnitz, Amsterdam, 1734; първоначално текстът служи за предговор към ново издание на Теодицията, но излиза и като отделна книга.