Лукас Берфус (на немски: Lukas Bärfuss) е швейцарски писател, автор на романи, новели, пиеси и есета.

Лукас Берфус
Lukas Bärfuss
Лукас Берфус през 2014 г.
Лукас Берфус през 2014 г.
Роден30 декември 1971 г. (52 г.)
Професияписател
Националност Швейцария
Жанрроман, новела, пиеса, есе
НаградиНаграда Йохан Петер Хебел (2016)
Уебсайт
Лукас Берфус в Общомедия

Биография

редактиране

Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. След като завършва основно училище, се издържа като берач на тютюн, железар и градинар. По-късно работи в колективно ръководена книжарница, където намира пътя си към литературата. От 1997 г. е писател на свободна практика и лектор в Швейцарския литературен институт в Бил. Същевременно от 2009 до 2013 г. е драматург в Цюрихския театър. Написал е редица пиеси за театралната трупа АСА400. Сътрудничи също на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин.

През 2003 г. германското списание „Театер хойте“ (Театърът днес) го определя като многообещаващ съвременен немскоезичен автор. През 2005 г. на театралните празници в Мюлхайм, а след това и от списание „Театер хойте“ е обявен за драматург на годината.

След новелата „Мъртъвците“ и сборниците с пиеси „Сексуалните неврози на нашите родители“ и „Амигдала“ Берфус публикува през 2008 г. първия си роман „Сто дни“. За него получава немските награди Мара Касенс, Ана Зегерс, Ханс Фалада и специалната награда за мир Ерих Мария Ремарк, както и наградата на Швейцарската Фондация „Шилер“.

За издадения през 2017 г. роман „Хагард“ писателят получава наградата „LiteraTour Nordе“. Негови творби са преведени на много езици, включително и на български.

Днес Лукас Берфус живее в Цюрих.

Библиография

редактиране
  • Die toten Männer, Novelle, 2002
Мъртъвците, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
  • Hundert Tage, Roman, 2008, 2010
Сто дни, изд.: Рива, София (2010), прев. Владко Мурдаров
  • Koala, Roman, 2014
Коала, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров
  • Stil und Moral, Essays, 2015
  • Hagard, Roman, 2017[1]
  • Sophokles’ Ödipus, 1998
  • Siebzehn Uhr Siebzehn, 2000
  • 74 Sekunden. Monolog, 2000
  • Vier Frauen. Singspiel, 2000
  • Die Reise von Klaus und Edith durch den Schacht zum Mittelpunkt der Erde, 2001[2]
  • Meienbergs Tod. Groteske, 2001
Смъртта на Майенберг, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
  • Vier Bilder der Liebe, 2002[3]
Четири картини на любовта, изд.: Рива, София (2012), прев. Владко Мурдаров
  • Die sexuellen Neurosen unserer Eltern, 2003[4]
Сексуалните неврози на нашите родители, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
  • Der Bus (Das Zeug einer Heiligen), 2005
Автобусът или Дарбата но една светица, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров
  • Alices Reise in die Schweiz, 2005
Алис пътува за Швейцария, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров
  • Die Probe (Der brave Simon Korach), 2007[5]
Пробата, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров
  • Amygdala, 2009[6]
Амигдала, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров
  • Öl, 2009[7]
  • Malaga, 2010[8]
  • Parzival, Nach Wolfram von Eschenbach, 2010[9]
Парсифал, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров
  • Zwanzigtausend Seiten, 2012[10]
Двайсет хиляди страници, изд.: Black Flamingo, София (2012), прев. Владко Мурдаров
  • Die schwarze Halle, 2013
  • Frau Schmitz, 2016
Госпожа Шмиц, изд.: Black Flamingo, София (2018), прев. Владко Мурдаров

Награди и отличия

редактиране

Източници

редактиране
  1. Buchbesprechung in der Sendung 52 beste Bücher des Schweizer Radios (12. März 2017)
  2. Hartmann & Stauffacher Verlag – Die Reise von Klaus und Edith durch den Schacht zum Mittelpunkt der Erde, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924031718/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft592, посетен на 17 февруари 2021 
  3. Hartmann & Stauffacher Verlag – Vier Bilder der Liebe, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304115757/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft772, посетен на 17 февруари 2021 
  4. Hartmann & Stauffacher Verlag – Die sexuellen Neurosen unserer Eltern, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924031720/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft660, посетен на 17 февруари 2021 
  5. Hartmann & Stauffacher Verlag – Die Probe, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304081446/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft2117, посетен на 17 февруари 2021 
  6. Hartmann & Stauffacher Verlag – Amygdala, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304074237/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft846, посетен на 17 февруари 2021 
  7. Hartmann & Stauffacher Verlag – Öl, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304081616/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft2124, посетен на 17 февруари 2021 
  8. Hartmann & Stauffacher Verlag – Malaga, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304082116/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft3040, посетен на 17 февруари 2021 
  9. Hartmann & Stauffacher Verlag – Parzival, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304113306/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft2122, посетен на 17 февруари 2021 
  10. Hartmann & Stauffacher Verlag – Zwanzigtausend Seiten, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304070711/http://www.hsverlag.com/seite/?werke%2Fdetail%2Ft3757, посетен на 17 февруари 2021 
  11. Schillerstiftung: Schillerpreise alphabetisch
  12. Lukas Bärfuss erhält den Berliner Literaturpreis 2013

Външни препратки

редактиране