Лутрос (дем Александрия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лутрос.

Лутрос (на гръцки: Λουτρός) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Лутрос
Λουτρός
— село —
Гърция
40.5887° с. ш. 22.3998° и. д.
Лутрос
Централна Македония
40.5887° с. ш. 22.3998° и. д.
Лутрос
Берско
40.5887° с. ш. 22.3998° и. д.
Лутрос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина2 m
Население1248 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на надморска височина от 10 m, на 5 километра югозападно от Александрия (Гида).[1] Край селото е разположен Лутроският манастир „Света Неделя“.

В Османската империя

редактиране

В XIX век Лутрос е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лутрос (Loutros), Камбанийска епархия, живеят 276 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лутрос е село в Берска каза и в него живеят 300 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лутрос (Loutros) живеят 290 гърци.[4]

В 1910 година в Лутрос (Λουτρός) има 600 жители патриаршисти.[5]

Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лутрос остава в Гърция. При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Лутро (Λουτρό) като село с 60 къщи.[8] При преброяването от 1913 година в селото има 349 мъже и 234 жени.[7]

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Лутрос е смесено местно-бежанско селище с 4 бежански семейства и 13 жители бежанци.[9] В 1928 година от 568 жители само 23 са бежанци.[1]

Селяните произвеждат много пшеница, захарно цвекло, памук, а се занимават и с краварство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Лутрос на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Алис[10] Αλής Арис Αρης[11] местност на И от Лутрос, по левия бряг на Бистрица[10]
Муздукано Μπουζντουκανο Дросотопи Δροσοτόπι[11]
Колпанас[10] Κολπανάς Копанас Κοπανάς[11] местност на И от Лутрос и на Ю от Врисаки (Решани)[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 583[1] 465[1] 568[1] 773[1] 987[1] 1175[1] 1253[1] 1234[1] 1286[1] 1294 1277 1248

Личности

редактиране
Свързани с Лутрос
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 17. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  5. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  6. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
  12. Λάζαρος Τσαβδαρίδης // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Архивиран от оригинала на 2013-10-20. Посетен на 20 октомври 2013 г.