Луций Яволен Приск
Луций Яволен Приск (на латински: Gaius Octavius Tidius Tossianus Lucius Iavolenus Priscus) e политик, сенатор и юрист на Римската империя през 1 век.
Луций Яволен Приск Gaius Octavius Tidius Tossianus Lucius Iavolenus Priscus | |
римски политик и юрист | |
Роден |
60 г.
|
---|---|
Починал | 120 г.
|
Яволен е директор на юридическото училище на Сабинианците.
Той първо е легат на IIII Щастлив Флавиев легион в Далмация; след това през 83 г. е легат на III Августов легион в Нумидия. През 84/86 г. е iuridicus (председател на съда) в провинция Британия. През септември/декември 86 г. Яволен е суфектконсул заедно с Авъл Буций Лапий Максим. След това той е легат на провинциите Горна Германия (89/90 – 91/92), Сирия (98/99 – 99/100) и Африка (101 г.).[1]
Яволен е в консилиума на Траян и Адриан. Написал е много книги, особено ценени са неговите 14 книги libri epistularum с юридически анализи.
Литература
редактиране- Theo Mayer-Maly, Iavolenus (2). Der kleine Pauly, Bd. 2, 1967, Sp. 1328.
- Werner Eck, Senatoren von Vespasian bis Hadrian. Prosopographische Untersuchungen mit Einschluss der Jahres – und Provinzialfasten der Statthalter. Beck, München 1970, S. 131ff, 140ff, 152ff., 158. (Vestigia, Bd. 13).
- Bengt E. Thomasson, Fasti Africani, Senatorische und ritterliche Ämter in den römischen Provinzen Nordafrikas von Augustus bis Diokletian, Paul Aströms Förlag, Stockholm 1996, S. 49f, P 49; S 137f. P 10.
Източници
редактиране- ↑ Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, T. 5, c. 876