Любомир Карталев

Любомир или Любен Сотиров Карталев (на сръбски: Љубомир Картаљевић), известен като Любо Карталев – Сърбина, е български и югославски комунистически деец от Пирот.

Любомир Карталев
български комунистически деец от Пирот
Роден	22 януари 1900 г. Пирот, Кралство Сърбия
Починал	22 декември 1942 г. София, Царство България
Националност	България Югославия
Псевдоним	Любо Карталев – Сърбина
Семейство
Деца	Димитър Карталев

Биография

Роден на 22 януари 1900 г. в гр. Пирот, в тогавашното Кралство Сърбия в семейството на Сотир Карталев. Дезертира от сръбската армия след Първата световна война и заминава за София. В българската столица се установява на ул. „Враня“, сключва брак, започва да се занимава с обущарство, като отваря своя работилница.

В годините на Втората световна война Пирот се намира в границите на Царство България. По това време Карталев е вече сътрудник на ЦК на БКП и започва често да посещава града, за да влезе в контакт с местни левичари. Българската полиция тръгва по следите на членове на РМС там. В резултат на разследването започва т.нар. Пиротски процес. Аферата се разраства, а сред арестуваните е и Карталев, който признава за ролята си на лице за свръзка между ЦК на БКП и ЮКП. Карталев оказвал материална подкрепа на местни левичари, а в миналото вече участвал в конспиративни дейности с Марко Добрев (от поповското с. Горица в Североизточна България), друг ключов подсъдим от процеса в Пирот и секретар на ОК на РМС в София. Военният съд осъжда и двамата на смърт. Присъдата на Карталев е изпълнена на 22 декември 1942 г. в София, а на Добрев – отново там в началото на 1943 г.

Карталеви

Карталеви се смятат за кореняци стари жители на Пирот. Любомир е единствен известен представител на рода, преселил се в България. Там той се жени за Цветана Карталева, а от брака им през 1926 г. се ражда художникът-плакатист Димитър Карталев, който живее в българската столица до смъртта си през 2003 г. Братът на Любомир – Добривой Карталев, роден вероятно през 1902 г., също обущар и известен с прякора Душко Пужа, загива през 1943 г. като политкомисар на партизанска чета при сблъсък с гранична стража от Недичева Сърбия при Бела Паланка. Любомир Карталев е идеологически еднакво приемлив за властите в Социалистическа федеративна република Югославия и Народна република България. Така например обувна фабрика в Пирот, и вече преименувана улица в София, биват кръстени на него.