Люботен (община Щип)

Вижте пояснителната страница за други значения на Люботен.

Люботен (на македонска литературна норма: Љуботен) е село в община Щип, Северна Македония.

Люботен
Љуботен
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6694° с. ш. 22.2433° и. д.
Люботен
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина474 m
Население41 души (2002)
Пощенски код2000
МПС кодST
Люботен в Общомедия

ГеографияРедактиране

Люботен е селце разположено на 9 километра югоизточно от град Щип.

ИсторияРедактиране

 
Люботен в 1913 година

В XIX век Люботен е едно от не многото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 120 жители, всички българи християни.[1]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Люботино (Lioubotino) е посочено като село със 160 жители българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Люботен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия. Поради отказа на жителите му да се обявят за сърби, властите изгарят 17 къщи в селото, включително и българското училище.[4] Отвлечени и убити са 13 мъже и две жени от селото. През 1915 година като отмъщение няколко десетки сръбски войници са убити край селото от четата на Иван Бърльо и местни жители.[5]

В 1923 година при Люботен чета на ВМРО напада сръбска рота войници.[6]

Църквата „Отсичане на главата на Йоан Кръстител“ е изградена и осветена в 1936 година. Църквата е изписана.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Люботен

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  4. Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304114904/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=61&show=1, посетен на 2012-01-25 
  5. Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 128, 192-195.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 719.
  7. Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.