Люботен (община Щип)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люботен.
Люботен (на македонска литературна норма: Љуботен) е село в община Щип, Северна Македония.
| Люботен Љуботен | |
| — село — | |
  Люботен | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 474 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Люботен в Общомедия | |
География
редактиранеЛюботен е селце разположено на 9 километра югоизточно от град Щип.
История
редактиране
В XIX век Люботен е едно от не многото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 120 жители, всички българи християни.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Люботино (Lioubotino) е посочено като село със 160 жители българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Люботен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия. Поради отказа на жителите му да се обявят за сърби, властите изгарят 17 къщи в селото, включително и българското училище.[4] Отвлечени и убити са 13 мъже и две жени от селото. През 1915 година като отмъщение няколко десетки сръбски войници са убити край селото от четата на Иван Бърльо и местни жители.[5]
В 1923 година при Люботен чета на ВМРО напада сръбска рота войници.[6]
Църквата „Отсичане на главата на Йоан Кръстител“ е изградена и осветена в 1936 година. Църквата е изписана.[7]
Личности
редактиране- Родени в Люботен
Гьоро Арсов (Гьоре Люботенски) (1876 – ?), деец на ВМОРО и ВМРО- Траян Лакавишки (? – 1944), войвода на ВМРО
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304114904/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=61&show=1, посетен на 25 януари 2012
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 128, 192-195.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 719.
- ↑ Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.