Людвик Заброцки
полски езиковед
Лю̀двик Забро̀цки (на полски: Ludwik Zabrocki) е полски езиковед германист и индоевропеист, професор, специалист по общо и индоевропейско езикознание, преподавател в Познанския университет, където ръководи Катедрата за германски езици, член на Полската академия на науките, създател на полската школа по приложна лингвистика.[1]
| Людвик Заброцки Ludwik Zabrocki | |
| полски езиковед | |
| Роден |
24 ноември 1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 8 октомври 1977 г.
|
| Погребан | Познан, Полша |
| Националност |  Полша |
| Учил в | Университет „Адам Мицкевич“ |
| Работил | езиковед, университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | общо езикознание, индоевропеистика, германистика |
| Учил при | Миколай Рудницки |
| Работил в | Университет „Адам Мицкевич“, Държавно висше морско училище |
| Видни студенти | Франчишек Груча |
| Публикации |
|
| Награди |  
 |
| Титла | професор |
| Членува в | Полска академия на науките |
Трудове редактиране
- Gwara Borów Tucholskich (1934)
- Usilnienie i lenicja w językach indoeuropejskich i w ugrofińskim (1951)
- Wspólnoty komunikatywne w genezie i rozwoju języka niemieckiego (1963)
- Językoznawcze podstawy metodyki nauczania języków obcych (1966)
- U podstaw struktury i rozwoju języka (1980)
Бележки редактиране
- ↑ ((pl)) Profesor Ludwik Zabrocki. Amu.edu.pl. Посетен на 26 ноември 2018 г.; ((pl)) Ludwik Zabrocki. Encyklopedia.pwn.pl. Посетен на 26 ноември 2018 г.; ((ru)) Юдакин, Анатолий. Ведущые языковеды мира. Энциклопедия. Москва, Советский писатель, 2000. ISBN 5-265-03440-4. с. 292.