Уикипедия

Людмила Балабанова

Людмила Вертер Балабанова е българска поетеса и авторка на културологични изследвания. Автор е на осем поетически книги и на една теоретична, както и съставител и редактор на антология със 101 български хайку Огледала (на български, английски и френски).[1]

Людмила Вертер Балабанова
българска поетеса
Людмила Балабанова
Роден
Семейство
Деца2

Биография редактиране

Родена е на 18 юни 1949 г. в г. Нови Пазар, Шуменска област. Завършва Техникума по слаботокова електротехника „А. С. Попов“ в София (1968), а след това – Висшия машинно-електротехнически институт (1973). След дипломирането си започва работа като научен сътрудник в Института по съобщителна промишленост и работи там до закриването му през 1992, след което постъпва като главен асистент, преподавател по компютърни системи, в ТУЕС към Техническия университет. През 2012 защитава докторска дисертация в Института за литература – БАН (на тема „Силата на неизговореното в поетичния текст и максималното и проявление в хайку“).[2]

Пише и публикува поезия, както и статии и есета, свързани с далекоизточната литература и култура, част от които са публикувани в чужбина.[2]

Редактор за България на Световната Хайку Асоциация (World Haiku Association); редактор за България на Световната Хайку Фондация (The Haiku Foundation); редактор за България на Хайкупедия (Haikupedia); председател на Хайку клуб София, тесен кръг от писатели, които се интересуват активно от хайку.[2]От 2020 е член на редакторския екип на годишната антология с англоезичен хайбун Contemporary Haibun, която включва най-добрите публикувани творби през годината.

Участва с доклади в международни конференции, сред които Втората Конференция на Световната Хайку Асоциация в Тенри, Япония, 2002; Втората Европейска Хайку Конференция във Вадстена, Швеция, 2007;[3] Втората Международна Конференция в Краков, Полша, 2015; Конференции в рамките на Международния Хайку Фестивал в Гент, Белгия, 2010, 2015; Международния Хайку Фестивал в Констанца, Румъния, 2013 и др.

Нейни стихотворения, хайку и статии са публикувани в български и чужди списания и включени в над 40 антологии и сборници в чужбина. През 2015 г. е сред поканените няколко поети от различни континенти да напишат отзив за корицата на втората световна хайку антология (A Vast Sky, USA, 2015).[4]

Библиография редактиране

Поезия редактиране

  • Драскотина от звезда. София: Издателска къща „Пламък“, 1992
  • Светулката знае. София: „Лада“, 1996
  • Песен на щурец / Cricket Song. Хайку / Haiku. Пловдив: Жанет 45, 2002
  • Храна за луната. Пловдив: Жанет 45, 2004
  • Прашинки в слънчевия лъч / Motes in the sunbeam. Хайку / Haiku. Пловдив: Жанет 45, 2007
  • Сияния и сенки се гонят. Пловдив: Жанет 45, 2009
  • Град без море. Пловдив: Жанет 45, 2015
  • Роса върху бурените / Dewdrops on the Weeds. Хайку / Haiku. София – Лондон: Смол Стейшънс Прес, 2016
  • Слънчогледова нива / Sunflower Field. Хайбун / Haibun. Пловдив: Жанет 45, 2019

Културологични изследвания редактиране

Хайку: водно конче под шапката (Силата на неизговореното). София: Издателски център „Боян Пенев“, Институт за литература, БАН, 2014

Антологии редактиране

Оледала / Mirrors / Miroirs 101 български хайку (съст. и ред., превод на англ.). София: Издателство ЛЦР, 2005.

Награди редактиране

  • Номинация за наградата на Портал Култура в раздел Хуманитаристика, II кръг, 2015, за книгата Хайку: водно конче под шапката (Силата на неизговореното)[5]
  • Номинация за наградата „Христо Фотев“, 2016, за книгата Град без море[6]
  • Награда „Иван Николов“ (трета), 2015, за книгата Град без море[7]

Носител на международни награди, сред които:

  • Награда от специалния хайку конкурс на Мие Таймс, Япония, по случай 360 годишнината от рождението на Башо (Bashō Memorial English Haiku Contest, Iga, Japan, 2004);[8]
  • Трета награда от конкурса за хайку между участниците във Втората Европейска Хайку Конференция във Вадстена, Швеция, 2007;[9]
  • Първа награда в конкурса на Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния (International Haiku Festival Contest, Constanța, Romania, 2013);[10]
  • Наградата на Хайку Фондацията (The Haiku Foundation Touchstone Distinguished Books Award, Honorable Mention), 2016, за книгата Роса върху бурените / Dewdrops on the Weeds. Хайку / Haiku;[11]
  • Наградата на Хайку Фондацията (The Haiku Foundation Touchstone Distinguished Books Award, Winner), 2019, за книгата Слънчогледова нива / Sunflower Field. Хайбун / Haibun;
  • Наградата на Американското Хайку Общество (Haiku Society of America Merit Book Award for 2020) за най-добра книга с хайбун (Best Haibun Book).[12].

Бележки редактиране

  1. ↑ Людмила Балабанова // Издателство Жанет 45. Посетен на 4 юли 2022.
  2. ↑ а б в Людмила Балабанова // dictionarylit-bg.eu. Посетен на 14 юни 2022.
  3. ↑ Людмила Балабанова // liternet.bg. Посетен на 14 юни 2022.
  4. ↑ Людмила Балабанова // kadar25.com. Посетен на 15 юни 2022.
  5. ↑ Годишните награди на портал култура – номинации, II кръг // kultura.bg. Посетен на 14 юни 2022.
  6. ↑ 13 автора за спечелването на конкурса „Христо Фотев“ // e-burgas.com. Посетен на 14 юни 2022.
  7. ↑ Национална награда за поезия „Иван Николов“ // bnt.bg, 1 декември 2015. Посетен на 15 юни 2022.
  8. ↑ Haiku in Bulgaria (Awards and Contests) // haikupedia.org. Посетен на 4 юни 20221.
  9. ↑ 2nd European Haiku Conference, 2007—Vadstena, Sweden // haikupedia.org. Посетен на 14 юни 2022.
  10. ↑ Touchstone Honorable Mentions 2016 // thehaikufoundation.org. Посетен на 14 юни 2022.
  11. ↑ Touchstone Distinguished Books Awards for 2019 // thehaikufoundation.org. Посетен на 14 юни 2022.
  12. ↑ Merit Book Awards for 2020 // hsa-haiku.org. Посетен на 14 юни 2022.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Людмила_Балабанова&oldid=11974793“.