Ляновери
Ляновери (на гръцки: Λιανοβέργι, катаревуса Λιανοβέργιον, Ляновергион, до 1926 Λιανοβέρι[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Ляноверги има 1696 жители.
|
Ляновери Λιανοβέργι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Ляновери  Ляновери |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 1696 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), източно от Александрия (Гида).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Ляновери е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ляновери (Lianovéri), Камбанийска епархия, живеят 156 гърци.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лянивор (Lianivor) живеят 185 гърци.[3]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Ляновери (Λιανοβέργι) е елиногласно село в Кулакийската епископия със 175 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 24 ученици и 1 учител.[4]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ляновери остава в Гърция. В 1926 година изписването на името на селото е променено. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Ляновери е смесено местно-бежанско селище с 31 бежански семейства и 143 жители бежанци.[5].
С указ от 5 декември 1946 година Ляновери е откъснато от община Гида и заедно с Палеохори (нефигуриращо в преброяванията от 1961) образува самостоятелна община (кинотита) Ляновери. От 1986 до 2011 година е част от дем Плати.[6]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιανοβέρι -- Λιανοβέργι
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 – 219.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Сайт на бившия дем Плати