Ляновери
Ляновери (на гръцки: Λιανοβέργι, катаревуса Λιανοβέργιον, Ляновергион, до 1926 Λιανοβέρι[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
| Ляновери Λιανοβέργι | |
|---|---|
| — село — | |
  Ляновери  Ляновери  Ляновери | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 9 m |
| Население | 1593 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 590 32 |
| Телефонен код | 2330-63 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 9 m надморска височина, на 5 km източно от Александрия (Гида) и на 2 km западно от Плати.[2]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Ляновери е гръцко село в Солунската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ляновери (Lianovéri), Камбанийска епархия, живеят 156 гърци.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лянивор (Lianivor) живеят 185 гърци.[4]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Ляновери (Λιανοβέργι) е елиногласно село в Кулакийската епископия със 175 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 24 ученици и 1 учител.[5]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ляновери остава в Гърция. В 1926 година изписването на името на селото е променено. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Ляновери е смесено местно-бежанско селище с 31 бежански семейства и 143 жители бежанци.[6]
С указ от 5 декември 1946 година Ляновери е откъснато от община Гида и заедно с Палеохори (нефигуриращо в преброяванията от 1961) образува самостоятелна община (кинотита) Ляновери. От 1986 до 2011 година е част от дем Плати.[7]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 297[2] | 373[2] | 525[2] | 840[2] | 937[2] | 1760[2] | 1631[2] | 1770[2] | 1652[2] | 1696 | 1593 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Сайт на бившия дем Плати, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103223512/http://www.dimos-plateos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=318&Itemid=602, посетен на 2011-02-14