Отваря главното меню

Договор от Маастрихт

(пренасочване от Маастрихтския договор)

Договорът от Маастрихт или Маастрихтският договор (официално Договор за Европейски съюз) е подписан на 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Холандия между членовете на Европейската икономическа общност и влиза в сила на 1 ноември 1993 г. по време на комисията Делор. Договорът доведе до създаването на Европейския съюз (ЕС) и бе резултат от отделни дискусии относно икономическия и политическия съюз. Променен е с влезлия в сила на 1 май 1999 Договор от Амстердам.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. Тя включва 2 основни направления:

Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Решено е и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро.

С договора ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО), а година по-късно става ЕС[1]

СъдържаниеРедактиране

Маастрихтският договор се състои от преамбюл и осем раздела, а съдържащите се в тях членове са обозначени с букви (С подписването на Амстердамския договор Маастрихтският договор и Договорът за Европейската общност се преномерират).

Първият раздел съдържа общи разпоредби, които определят структурата на ЕС (чл. 1), целите и задачите му и ценностите, на които се основава.

Вторият, третият и четвъртият раздел съдържат измененията и допълненията в учредителните договори на ЕИО, ЕОВС и ЕВРАТОМ. Най-съществени са измененията при ЕИО, която е натоварена с по-широк кръг дейности и е преименувана на Европейска общност.

Дял пети регламентира общата политика в областта на външните отношения и сигурността, а дял шести – тези, които регулират сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Седмият дял съдържа разпоредби относно „засилено сътрудничество“, позволяващо на определени държави членки да влязат в по-тясно сътрудничество в определени области, по отношение на които не всички държави имат готовност или желание да участват.

Последният осми раздел съдържа „заключителните разпоредби“ които целят да гарантират единство на институциите на Съюза и неговия неделим характер. В този раздел са включени разпоредби, третиращи материи, като ревизията на договорите, процедурата за присъединяване към ЕС, обхвата на правораздавателната компетентност на Съда на ЕО и др.

ИзточнициРедактиране

  1. За ЕС. // Представителство в България – European Commission. 14 октомври 2015. Посетен на 18 юни 2019. През 1993 г. ЕИО се преименува на Европейски съюз.

Външни препраткиРедактиране

  • [1] – Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз (PDF)
  • [2] – Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз (iPhone / iPod Touch)