Магьосникът (карта таро)
Магьосникът (I), известен още като Магът или Жонгльорът, е първият коз или карта от главната аркана в повечето традиционни колоди Таро. Използва се в игри и гадаене.
В игрови контекст е равна на Дребосъка, най-ниската козова карта. Окулта реконтекстуализира козовете като Главна аркана и им придава езотерични значения.[ неясно? ] В този контекст, Магьосникът е първата номерирана и общо втората карта от Главната аркана, а преди него е Глупакът. Магьосникът е обект на окултно изучаване и се тълкува като символ на сила, потенциал и обединението на материалния и духовния свят.
Иконография редактиране
На френски език, Le Bateleur, „шарлатанинът“ или „артистът с ловка ръка“ е илюзионист. Италианците го наричат Il Bagatto или Il Bagatello. Картинката от Mantegna Tarocchi, която съответства на Магьосника е Artixano – Занаятчията и е втората най-ниска карта след Просяка. Гравюрите от 18-ти век наподобяват свободните художествени интерпретации от ръчно нарисуваните за семействата Висконти и Сфорца карти от 15-ти век. В колодата приписвана на Бонифачи Бембо, Магьосникът играе с чаши и топки.[1]
Езотеричните тестета превръщат шарлатанина в маг. Извивките на периферията на магьосническата шапка в марсилското тесте наподобяват математическия знак за безкрайност в езотеричните тестета. Добавени са и други символи. Магьосникът си е наредил маса навън, на която е изложил символите на боите от Малката аркана: Чаши, Пентакли, Мечове. Четвъртия символ държи в ръката си (Жезъл).
Илюстрацията на Магьосникът от колодата на Райдър-Уейт е създаден от Артър Едуард Уейт за Херметически орден на Златната зора през 1910 г. Над главата му е знакът за безкрайност, а коланът му е уроборос – символи на вечността. Намира в цветна градина, символ на сбъднати желания.
Символизъм редактиране
Райдър–Уейт редактиране
Магьосникът сочи нагоре към небето с едната си ръка, а с другата надолу към земята, което се тълкува като препратка към духовните и материални сфери – „както на небето, така и на земята“. На масата пред него има чаша, меч, жезъл и пентакъл, съответстващи на четирите бои от Малката аркана.[2] Те символизират класическите елементи земя, въздух, огън и вода, с които адепта борави и променя по собствена воля.[3] В дясната си ръка, сочеща нагоре, държи жезъл с два края, които също символизират ролята на Магьосникът като посредник между духовното и материалното. Робата му е бяла, което символизира чистота, но и неопитност, а червената му мантия се тълкува като символ на волята и страстта от една страна и егоизъм, ярост и отмъстителност от друга.[4] Пред него е градина с йерихонски рози и момини сълзи, която демонстрира способността на Магьосникът да развива и оползотворява потенциала си.[5]
Магьосникът се свързва с планетата Меркурий, а оттам и със знаците Близнаци и Дева в астрологията.[6]
Марсилия редактиране
Макар колодата на Райдър-Уейт да е най-използваната в окултния контекст, тестета за игра като Марсилското таро, също се тълкуват от символична гледна точка. Магьосникът в марсилското таро е изобразен с шест пръста на лявата ръка, което Алехандро Ходоровски интерпретира като символ на манипулирането и пренареждането на реалността. Единият от четирите крака на масата излиза извън композицията, от което идва твърдението, че „Магьосникът придава материалност на ситуацията, чрез преминаване от сцената на възможностите в реалността на действията и изборите“.[7]
Вместо с цветя, Магьосникът в марсилската колодата е изобразен с едно малко растение между краката си. То се тълкува като половия органи на личната майка, или на абстрактна концепция за майката природа.[8]
Гадаене редактиране
Подобно на останалите карти в Главната аркана, окултните значения на Магьосникът са обект на сложен и дълъг анализ. Общо казано, Магьосникът се свърза в енергията, потенциала и сбъдването на желанията; картата символизира срещата на материалния и духовния свят („както горе, така и долу“) и превръщането на духовна енергия в реално действие.[9]
Експертите по таро тълкуват Магьосникът спрямо връзката му с предходната карта Глупакът; Рейчъл Полък нарича картата „образът на фокусника“.[10] Важен аспект от визуалния символизъм на картата на Райдър-Уейт са ръцете, едната сочеща небето, а другата земята. Полък и други виждат това като отражение на херметичната максима „както горе, така и долу“, според която механизмите на макрокосмоса (вселената като цяло, живо същество) и микрокосмоса (човешкото същество като вселена) са взаимно преплетени. За Полък, Магьосникът е метафизичен гръмоотвод, канализиращ вселенската енергия през човека.[11]
Според книгата от 1910 г. на Артър Едуард Уейт „Картинен ключ към Таро“, картата е свързана с божествения план за човека. Уейт тълкува Магьосникът през гностична гледната точка и свързва картата с цифрата осем (с която знакът за безкрайност е свързан визуално) и гностичната идея за прераждането на душата в тайно осмо небесно царство. Знакът за безкрайност над главата на Магьосникът се тълкува и като символ на Светия дух, който е пророческия и теофански аспект на Светата Троица.[12]
Също като при другите карти, символиката на Магьосникът се тълкува различно, ако е изтеглена обърната. Изправената карта символизира потенциала и оползотворяването на талантите, но обърнатата сочи към разпиляност и неизпълнен потенциал. Магьосникът обърнат се свързва и с черната магия и лудостта.[13] Магьосникът обърнат символизира неосъзнати и потиснати способности, а целта е да „изправим“ картата, тоест да преобърнем преживяванията в позитивни.[14]
Източници редактиране
- ↑ Bill Butler, Dictionary of the tarot. (Schocken, 1975; ISBN 0-8052-0559-4)
- ↑ Esselmont, Brigit. Magician Tarot Card Meanings // Biddy Tarot. Посетен на 2 March 2021.
- ↑ Уейт, Артър Едуард. The pictorial key to the tarot. Mineola, NY, Dover Publications, 2005. ISBN 0-486-44255-1. OCLC 57549699.[неработеща препратка]
- ↑ Hoosen, Mishka. Symbolism of The Magician in Tarot // Tarot With Mishka. 2019. Посетен на 11 March 2021.
- ↑ Уейт, Артър Едуард. The pictorial key to the tarot. Mineola, NY, Dover Publications, 2005. ISBN 0-486-44255-1. OCLC 57549699.[неработеща препратка]
- ↑ McCann, David. Mercury in Myth & Occult Philosophy // The Traditional Astrologer (18). Nottingham, UK, Ascella, March 1999.
- ↑ Jodorowsky, Alejandro, Costa, Marianne. The Way of Tarot. Toronto, Destiny Books. ISBN 978-1-59477-656-4. с. 90 – 91.
- ↑ Jodorowsky, Alejandro, Costa, Marianne. The Way of Tarot. Toronto, Destiny Books. ISBN 978-1-59477-656-4. с. 90 – 91.
- ↑ Esselmont, Brigit. Magician Tarot Card Meanings // Biddy Tarot. Посетен на 2 March 2021.
- ↑ Pollack, Rachel. Seventy-Eight Degrees of Wisdom: A Book of Tarot. 2. New York, HarperCollins, 1997. ISBN 9780722535721. с. 30.
- ↑ Pollack, Rachel. Seventy-Eight Degrees of Wisdom: A Book of Tarot. 2. New York, HarperCollins, 1997. ISBN 9780722535721. с. 31 – 33.
- ↑ Уейт, Артър Едуард. The pictorial key to the tarot. Mineola, NY, Dover Publications, 2005. ISBN 0-486-44255-1. OCLC 57549699.[неработеща препратка]
- ↑ „Карти Таро: Карта Таро Магьосникът“ – тълкуване на позицията, Happy-Woman
- ↑ Pollack, Rachel. Seventy-Eight Degrees of Wisdom: A Book of Tarot. 2. New York, HarperCollins, 1997. ISBN 9780722535721. с. 34 – 35.
Външни препратки редактиране
Литература редактиране
- Pictorial Key to the Tarot (1910) на Артър Едуард Уейт
- Книги на Джоузеф Кембъл
- Lewis Hyde, Trickster Makes this World: Mischief, Myth, and Art (1998)
- Juliette Wood, Folklore 109 (1998):15 – 24, The Celtic Tarot and the Secret Tradition: A Study in Modern Legend Making (1998)
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Magician (tarot card) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |