Момина сълза

вид растение
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Момина сълза (село).

Момината сълза (Convallaria majalis) е вид тревисто растение от семейство Рускусови (Ruscaceae).

Момина сълза
2018-05-13 (168) Convallaria majalis (lily-of-the-valley) at Bichlhäusl in Frankenfels, Austria.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Висши растения (Embryophyta)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Семенни растения (Spermatophytina)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Asparagales
семейство:Зайчесянкови (Asparagaceae)
род:Convallaria
вид:Момина сълза (C. majalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Момина сълза в Общомедия
редактиране

ОписаниеРедактиране

Момината сълза е многогодишно тревисто растение с тънко, закръглено, до почти триръбесто, безлистно цветоносно стъбло и пълзящо хоризонтално коренище. В основата на стъблото се развиват две, рядко 3 листа с ципесто влагалище, дълги до 20 cm. Те са целокрайни, продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират цветовете, които са единични, рядко двойни. Разположени са в пазвите на малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с до 20 цветчета. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали с къси дръжки, двуполови, с много приятна миризма, с шест срастнати венчени листчета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена многосеменна ягода. Медоносно растение.

РазпространениеРедактиране

Расте в храсталаците и горите, главно в широколистните, в умерения пояс на Северното полукълбо.

Използваема частРедактиране

Цветовете, листата и коренищата. Цветовете се берат през време на цъфтежа, февруари-март. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса. Използва се в парфюмерията. Важно е да се помни, че растението е силно отровно.

Химичен съставРедактиране

Цялото растение съдържа сърдечно действуващи гликозиди – в листата около 0,2 – 0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L-рамноза. Изолирани са също така и гликозидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа стероидният сапонин конваларин, флавоноиди – производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол.[1]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Билките във всеки дом (Справочник), стр. 142, 1982 г., Медицина и физкултура