Момина сълза
Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Момина сълза (село).
Момината сълза (Convallaria majalis) е вид тревисто растение от семейство Рускусови (Ruscaceae).
| Момина сълза | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Момина сълза в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Момината сълза е многогодишно тревисто растение с тънко, закръглено, до почти триръбесто, безлистно цветоносно стъбло и пълзящо хоризонтално коренище. В основата на стъблото се развиват две, рядко три листа с ципесто влагалище, дълги до 20 cm. Те са целокрайни, продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират цветовете, които са единични, рядко двойни. Разположени са в пазвите на малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с до 20 цветчета. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали с къси дръжки, двуполови, с много приятна миризма, с шест сраснати венчени листчета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена многосеменна ягода. Медоносно растение.
Разпространение редактиране
Расте в храсталаците и горите, главно в широколистните, в умерения пояс на Северното полукълбо.
Използваема част редактиране
Важно е да се помни, че цветовете, листата и коренищата на растението са силно отровни и то се използва само в парфюмерията. Цветовете се берат през време на цъфтежа, февруари-март. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса.
Химичен състав редактиране
Цялото растение съдържа сърдечно действуващи гликозиди – в листата около 0,2 – 0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при хидролиза се разпада на агликона строфантидин и L-рамноза. Изолирани са също така и гликозидите конвалатоксол, конвалозид, локундиозид и др. В листата се съдържа стероидният сапонин конваларин, флавоноиди – производни на изорамнетина и кверцетина, хелидонова киселина. В цветовете се съдържа етерично масло с фарнезол.[1]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Билките във всеки дом (Справочник), стр. 142, 1982 г., Медицина и физкултура