Мария-Жана Бекю, графиня Дю Бари (на френски: Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), известна като мадам Дю Бари, е последната метреса на Луи XV, крал на Франция и Навара в периода 1715 - 1774 г.

Мадам Дю Бари
Madame du Barry
метреса на крал Луи XV
Родена
Починала
8 декември 1793 г. (50 г.)
ПогребанаПариж, Франция
Герб
Семейство
ПартньорЛуи XV
Мадам Дю Бари в Общомедия
 
Мадам дю Бари

Мария-Жана дю Бари се ражда на 19 август 1743 г. Тя е дъщеря на шивачката Ан Бекю и монаха Жан-Жак-Батист Громар дьо Воберние.[1] Майка ѝ работи като домашна прислужница у богати семейства, докато през 1749 г. не се омъжва за заможния Никола Рансон дьо Монтрабе. След това перспективите на момичето се подобряват значително - преподават му философия и литература някои от най-добрите за времето си учители.

Когато е 15-годишна, Мари-Жана постъпва на служба при заможно парижко семейство. Така получава достъп до висшето общество в столицата. По-късно става продавачка в много посещаван моден магазин в Париж – „Ла Тоалет“. На 19-годишна възраст е забелязана от граф Жан-Батист дю Бари, на когото става любовница. С негова помощ тя започва да се подвизава като куртизанка под името Мадмоазел Ланж и е дотолкова високо оценявана, че се прочува и в двора на краля. През 1768 г. самият Луи XV, чувайки за нарасналата ѝ слава и превъзходни качества, пожелава да се запознае с нея.[2] С това граф Дю Бари най-сетне успява да я направи любовница на краля. Той планира да я използва срещу министър Шоазьол, с когото враждува.

Застаряващият вече 53-годишен крал е силно запленен от красотата на младата си метреса и ѝ урежда официално присвояване на благородническа титла, като я жени за граф Гийом дю Бари, брат на Жан-Батист дю Бари, за чиято жена тя се е представяла до момента, наричайки се пак графиня Дю Бари - от 1 септември 1768 г. нататък вече законно е такава. През април 1769 г. графинята е представена официално в двора.

Развличайки монарха,[3] Мария-Жана получава като награда висока рента (редовни постъпления от подарен ѝ и вложен в нейна полза капитал), имения и скъпи бижута. Прокарването на плановете на Жан-Батист дю Бари – да издейства оставката на Шоазьол – на първо време претърпява неуспех, тъй като неговата позиция изглежда непоклатима, като така си спечелва враг в негово лице. Той демонстрира неприкрита враждебност към фаворитката на монарха, разпространявайки по неин адрес компрометиращи слухове, подправени с неприлични песнички и илюстриращи поведението ѝ порнографски рисунки. Под негово внушение силно я намразва и кралската снаха Мария-Антоанета, жена на внука на краля, Луи XVI, чийто брак с него тя дължи на влиянието на министъра. През 1771 г. графинята все пак успява да убеди Луи XV да уволни Шоазьол и да назначи на негово място херцог Д'Егийон, с което само засилва неприязънта на Мария-Антоанета към себе си.[4]

Когато Луи XV научава, че е болен от едра шарка (в резултат на заболяването си той скоро умира), изпраща Дю Бари в абатството Пон-о-Дам, където тя живее 2 години, до октомври 1776 г., след което се настанява окончателно в замъка си Лувесиен. Там тя води спокоен живот и има две дълги връзки, по време на които е искрено влюбена.

При първите вълнения по време на Революцията (1789), графиня Дю Бари поема грижата за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти. По този повод тя дори получава писмо от старата си неприятелка Мария-Антоанета, която ѝ благодари за оказаните грижи на защитниците на монархията. Но републиканците видимо хранят подозрения към нея заради миналото ѝ и тя публично заявява, че подкрепя каузата им; с това успява да разсее техните съмнения. Все пак тя завършва живота си на гилотината поради симпатиите, които си позволява да изразява, към остатъците от кралското семейство и обкръжение, когато те вече организирано са подложени на репресиите на републиканския терор. В самата Франция тя наистина се въздържа от подобни постъпки, но си ги позволява при неколкократните си пътувания до Лондон (около 1791 – 1793 г.), във връзка с издирването и връщането на откраднати ѝ скъпоценности. Довод срещу нея е и значителното ѝ богатство, чиято стойност още повече изпъква на фона на новината за цената на задигнатите ѝ бижута и голямата награда, обявена за намирането им. Вече считана за враг на народа (юридически термин, използван за окачествяването на противниците на революцията като зловредни и опасни), при едно от връщанията си във Франция някогашната краска любовница е арестувана[5] и след дълъг съдебен процес е обезглавена на 8 декември 1793 г., при все че в последен отчаян опит за спасение тя разкрива на палачите къде са скрити последните ѝ скъпоценности.

През 2023 година излиза историческият филм „Жана дю Бари“ (Jeanne du Barry) на режисьорката Майвен, която сама изпълнява и главната роля на мадам Дю Бари. Филмът е копродукция на Франция, Великобритания и Белгия.

Източници

редактиране
  1. Joan Haslip, Madame Du Barry. The wages of beauty, New York 1992, p. 1
  2. Stanley Loomis, Du Barry: A biography, New York 1965, p. 37
  3. В това отношение се е справяла много добре. „Кралят се гордееше с факта, че неговият двор бе по-блестящ отвсякога. А мадам Дю Бари го забавляваше така, че навлизайки в шейсетте, той се чувстваше като младеж.“ пише Olivier Bernier, Louis the Beloved. The Life of Louis XV, New York 1984, p. 241
  4. Jeanne Bécu, countess du Barry, посетен на 23.09.2019
  5. Haslip, Madame Du Barry..., p. 176