Мария-Жана Бекю, графиня дю Бари (на френски: Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), е последната метреса на крал Луи XV.

Жана дю Бари
Madame du Barry
метреса на крал Луи XV

Родена
Вокульор, Франция
Починала
Париж, Франция
Погребана Париж, Франция
Жана дю Бари в Общомедия

БиографияРедактиране

Мария-Жана дю Бари се ражда на 19 август 1743 г. Тя е дъщеря на шивачката Ан Бекю и монаха Жан-Жак-Батист Громар дьо Воберние.[1] Майка ѝ работи като домашна прислужница в богати семейства, през 1749 г. се омъжва за заможния Никола Рансон дьо Монтрабе и така, благодарение на него, Жана получава блестящо образование с уроци по философия, литература и др. при най-добрите учители на времето.

15-годишна, Мари-Жана постъпва на служба в заможно парижко семейство, което ѝ позволява достъп до висшето парижко общество. По-късно става продавачка в много посещаван моден магазин в Париж – „Ла Тоалет“. Когато е 19-годишна я забелязва граф Жан-Батист дю Бари, той я прави своя любовница, а след това я превръща в луксозна куртизанка под името Мадмоазел Ланж.

По време на една вечеря през 1768 г. Жан-Батист дю Бари възхвалява качествата ѝ пред един придворен на Луи XV, чувайки за това кралят пожелава да се запознае с нея.[2] Намерението на граф Дю Бари е да я направи любовница на краля и с нейна помощ да изгони от правителството стария си враг Шоазьол.

Застаряващият крал (вече 53-годишен) е силно запленен от красотата на своята любовница и настоява тя да получи благородническа титла. За да стане това възможно, той урежда нейния брак с граф Гийом дю Бари, брат на Жан-Батист дю Бари. На 1 септември 1768 г. Мария-Жана става графиня Дю Бари – титла, която впрочем тя дотогава вече е използвала незаконно. Сега вече нищо не пречи тя да бъде представена официално в двора (април 1769 г.).

Развличайки монарха,[3] Мария-Жана получава като награда висока рента, имения и скъпи бижута. Въпреки това опитите ѝ да издейства оставката на Шоазьол на първо време претърпяват неуспех – неговата позиция изглежда непоклатима. Шоазьол демонстрира неприкрита враждебност към новата фаворитка на краля, разпространявайки по неин адрес неприлични песнички и порнографски рисунки. В добавка той урежда брака на внука на краля, Луи XVI, с Мария-Антоанета, в лицето на която си спечелва силен съюзник. От момента, в който научава за връзката на Жана дю Бари с Луи XV, Мария-Антоанета ѝ засвидетелства нескривана омраза. Въпреки всичко, през 1771 г. графинята все пак успява да убеди краля да отпрати Шоазьол и да назначи на негово място херцог Д'Егийон, с което само засилва неприязънта на Мария-Антоанета към себе си.[4]

Когато Луи XV научава, че е болен от едра шарка, той я изпраща в абатството Пон-о-Дам, където тя живее 2 години, до октомври 1776 г., след което се настанява окончателно в замъка си Лувсиен. Там тя води спокоен живот и има две дълги връзки, по време на които е искрено влюбена.

При първите вълнения по време на Революцията (1789) графиня Дю Бари поема грижата за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти. По този повод тя дори получава писмо от старата си неприятелка Мария-Антоанета, която ѝ благодари за оказаните грижи на защитниците на монархията. От друга страна обаче републиканците хранят подозрения към нея заради миналото ѝ, но тя публично заявява, че подкрепя каузата им и с това успява да разсее съмненията. Въпреки това последващите ѝ непредпазливи действия ѝ изиграват лоша шега.

През 1791 г. ѝ открадват бижутата. Без да си даде сметка за опасността, на която се излага, графинята вдига голям шум, за да ги открие, като предлага обезщетение на онзи, който ѝ ги възстанови, и по такъв начин прави обществено достояние голямото богатство, с което разполага. В крайна сметка бижутата ѝ са открити в Лондон. Тя предприема дотам няколко пътувания, по време на които приютява при себе си аристократи, бягащи от Революцията. Така се набиват на очи нейното солидно финансово състояние и връзките ѝ с емигрантите, които, прибавени към някогашното ѝ положение на кралска фаворитка и факта, че си е позволила да носи траур в Лондон при вестта за екзекуцията на Луи XVI, я правят мишена за републиканците. Дю Бари е обявена за враг на Революцията. При едно от връщанията ѝ във Франция е арестувана[5] и след дълъг съдебен процес е гилотинирана на 8 декември 1793 г. Не ѝ помага последният отчаян опит за спасение, с който разкрива на палачите къде са скрити последните ѝ скъпоценности.

ИзточнициРедактиране

  1. Joan Haslip, Madame Du Barry. The wages of beauty, New York 1992, p. 1
  2. Stanley Loomis, Du Barry: A biography, New York 1965, p. 37
  3. В това отношение се е справяла много добре. „Кралят се гордееше с факта, че неговият двор бе по-блестящ отвсякога. А мадам Дю Бари го забавляваше така, че навлизайки в шейсетте, той се чувстваше като младеж.“ пише Olivier Bernier, Louis the Beloved. The Life of Louis XV, New York 1984, p. 241
  4. Jeanne Bécu, countess du Barry, посетен на 23.09.2019
  5. Haslip, Madame Du Barry..., p. 176