Уикипедия

Майк Дауни

ирландско-британски филмов продуцент и писател

Майк Дауни (на английски: Mike Downey) е ирландско-британски филмов продуцент, режисьорь журналист за кино и писател на произведения в жанра исторически роман и документалистика.[1][2][3]

Майк Дауни
Mike Downey
Майк Дауни, 2021 г.
Майк Дауни, 2021 г.
Роден1 октомври 1959 г. (65 г.)
Професияфилмов продуцент, писател, режисьор
Националност Великобритания
Активен периодкино: 1991 –
литература: 1986 –
Жанристорически роман, документалистика
Известни творби„Златото на Истрия“
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя
Уебсайтwww.mikedowney.eu

Биография и творчество

редактиране

Майк Дауни е роден на 1 октомври 1959 г. в Нютън Абът, Девън, Англия, в семейство на икономически мигранти от Килдеър, Ирландия. Семейството се премества в Тоунтън, Съмърсет, където той учи в римокатолическото училище и в гимназията „Ричард Хъш“. Получава бакалавърска степен по френски език с театрознание от Университета „Уоруик“ и прави следдипломно обучение в Университета на Париж III като стипендиант на френското правителство и в Университета Париж X в Нантер. Докато следва за магистърската си и след това докторска степен, преподава в лицея „Карл Велики“ и в театралното училище към театъра на Нантер, под ръководството на директора и продуцент Патрис Шеро.[1][3]

През осемдесетте години работи като театрален режисьор във Франция, Германия, Югославия и Великобритания, в разнообразни и еклектични театри.[3] През 1986 и 1987 г. курира редица филмови програми в Националния филмов театър. Сред най-значимите са трите големи сезона, които той програмира на югославското кино. През 1986 г. той публикува и първата си книга „Самоуправляващият се екран“ е написана от него, за да съвпадне с голяма ретроспекция на телевизионната продукция в Британския филмов институт, която той курира в Националния филмов театър по темата за телевизионната продукция по времето на социализма във Федерална република Югославия.

През 1990 г. съосновава списание Moving Pictures International в Лондон и то бързо се превръща в един от ключовите международни търговски издания, обслужващи световната филмова индустрия.[1] През 2000 г. обединява сили с колегата си продуцент Сам Тейлър, за да създаде базираната във Великобритания независима продуцентска къща Film and Music Entertainment (F&ME)[3], която от 2020 г. е базирана в Дъблин.[2] Има участие в продуцирането на над 100 филма[1][3]

Като продуцент и режисьор работи по проекти, разработени с романистите Джеймс Елрой, Гюнтер Грас, Томас Кинийли, Ребека Ленкевич, Шейн Смит, както и режисьори като Фолкер Шлоендорф, Мохсен Махмалбаф и Жулиен Темпъл; и автори от рода на Лий Хол, Колъм Тойбин и Давид Гросман. Като филмов продуцент работи с много режисьори, включително Питър Грийнауей, Агнешка Холанд, Павел Павликовски, Анджей Якимовски, Райко Гърлич, както и много други от Европа, Южна Америка, Африка и Индия.[3] През 2002 г. издава книгата „Наръчник за филмови финанси“, ръководство за продуценти на филми.[1]

През 2004 г. се включва в Борда на Европейската филмова академия и е избран за заместник-председател през 2014 г. и председател през 2020 г.[1][3] Има два мандата като член на Съвета на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство – BAFTA, а през 2008 г. е член на филмовия комитет на BAFTA.[2] Преподавал е творческо писане за филми в университета на Шефилд и в университета на Охайо.[1]

Дауни е основател и президент на Мотовунския филмов фестивал в Хърватия, артистичен съветник на Загребския филмов фестивал, артистичен директор на филмовия фестивал в Анталия и член на артистичния съвет на филмовия фестивал в Пула.[1] Член на Азиатско-тихоокеанската екранна академия (APSA) от 2017 г.[3]

Участва в над 20 международни журита на филмови фестивали по целия свят, включително филмовия фестивал в Сараево, фестивала в Рио де Жанейро, международния филмов фестивал в Котбус, международния филмов фестивал във Варшава, филмовия фестивал в Истанбул, световния филмов фестивал в Монреал, филмовия фестивал в Мотовун, международния филмов фестивал в София, международния филмов фестивал в Трансилвания, филмовия фестивал в Краков, международния филмов фестивал в Картахена и филмовия фестивал в Загреб.[2][3]

През 2021 г. е удостоен с отличието Офицер на Ордена на Британската империя за заслуги към британското кино.[1] През 2022 г. университетът „Уорик“ му присъжда почетното звание „доктор хонорис кауза“ за значителен принос към световното кино.[1] От 2022 г. е сътрудник на Кралското общество на изкуствата.[1]

Първият му роман „Златото на Истрия“ е издаден през 2022 г. Историята се развива в адриатическата провинция Истрия в рамките на три епохи: в Римската империя през I век, партизанската антифашистка война в периода 1943 – 1945 г. и в новото време. Гладиатори, партизани, и съвременни контрабандисти имат една цел – легендарните редки трюфели – „черния диамант“ и „бялата принцеса“, златото на Истрия.[1]

Филмография

редактиране
селектирано представяне
  • Charuga (1991)
  • Dubrovnik Twilight (1999)
  • Josephine (2001)
  • Falcons (2002)
  • Deathwatch (2002)
  • Loving Glances (2003)
  • Cold Light (2004)
  • Strings (2004)
  • My Brother Is a Dog (2004)
  • Guy X (2005)
  • Murk (2005)
  • The Headsman (2005)
  • Eleven Men Out (2005)
  • The Call of the Toad (2005)
  • Son of Man (2006)
  • The Border Post (2006)
  • Mystery of the Wolf (2006)
  • Anastezsi (2007)
  • Dorks and Damsels (2007)
  • Quest for a Heart (2007)
  • Mirror Maze (2008)
  • Bathory: Countess of Blood (2008)
  • Buick Riviera (2008)
  • White Lightnin' (2009)
  • Donkey (2009)
  • Reykjavik Whale Watching massacre (2009)
  • Turtle: The Incredible Journey (2009)
  • A Congregation of Ghosts (2009)
  • The Mortician (2011)
  • Our Own Oslo (2011)
  • Street Kids United (2011)
  • Парад, The Parade (2011)
  • The Zigzag Kid (2012)
  • Lilet Never Happened (2012)
  • Голциус и компанията „Пеликан“, Goltzius and the Pelican Company (2012)
  • Imagine (2012)
  • The Arbiter (2013)
  • Amsterdam Express (2014)
  • Monument to Michael Jackson (2014)
  • Lost in Karastan (2014)
  • The President (2014)
  • Andelé vsedního dne (2014)
  • Breathe Umphefumlo (2015) [56]
  • Животът е тромпет, Life Is a Trumpet (2015)
  • A Stinking Fairytale (2015)
  • Paul (2015)
  • The Liberation of Skopje (2016)
  • The Constitution (2016)
  • Light Thereafter (2016)
  • Dede (2016)
  • Return to Montauk (2017)
  • Tom of Finland (2017)
  • Elvis Walks Home (2017)
  • Dede (2017)
  • Light Thereafter (2017)
  • Once Upon a Time in November (2017)
  • The Man with the Magic Box (2017)
  • Home (2018)
  • Fighting for Life (2018)
  • How to Fake a War (2019)
  • Shindisi (2019)
  • Streetkids United 3 – The Road to Moscow (2019)
  • Servants (2020)
  • Шарлатан, Charlatan (2020)
  • Rise and Fall of Comrade Zylo (2021)

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране

Документалистика

редактиране
  • The Self Managing Screen (1986)
  • The Film Finance Handbook (2002)

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта на Сараевския филмов фестивал
  3. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография в официалния сайт

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mike Downey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Майк_Дауни&oldid=12131788“.