Питър Грийнауей

британски филмов режисьор

Питър Грийнауей, CBE (на английски: Peter Greenaway) е британски филмов режисьор, сценарист, писател и художник, носител на награда „БАФТА“.[1] Той е командор на Британската империя от 2007 г. заради приноса му към филмовата индустрия.[2]

Питър Грийнауей
британски филмов режисьор
Peter greenaway.jpg
Роден

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Религия атеизъм
Филмова кариера
Активност 1964 –
Значими филми Договорът на чертожника“ (1982)
Зед и две нули“ (1985)
Да се давиш в цифри“ (1988)
Награди на БАФТА Изключителен британски принос към киното: 2014
Семейство
Съпруга Саския Бодеке

Уебсайт
Питър Грийнауей в Общомедия

БиографияРедактиране

Грийнауей е роден в Нюпорт в Уелс (майка му е уелска), но израства в Англия. Семейството напуска Уелс и се мести в Есекс, когато той е на три години. Още в ранните си години той решава, че иска да стане художник. Развива интерес към европейското кино, насочен към филмите на Антониони, Бергман, Годар, Пазолини и Рене.

През 1962 г. влиза в Уолтъмстоуския колеж по изкуство, където сред колегите му е музикантът Иън Дъри (комуто по-късно Грийнауей дава роля в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“). Грийнауей прекарва следващите три години там, а още с пристигането си прави първия си филм „Death of sentiment“ – за гробищен инвентар, кръстове, летящи ангели, типография върху надгробни камъни, който е сниман в четири големи лондонски гробища. През 1965 г. започва работа в британската Централна служба за информация, където остава през следващите 15 години като филмов редактор и по-късно режисьор.

Грийнауей преподава кинонауки в Европейското висше училище в Заас-Фее, Швейцария, където води интензивни летни семинари. През 2002 г. получава почетен докторат от Департамента по медия и комуникации.

Той има принос също в „Погледи към Европа“, сбирка от кратки филми от различни режисьори от Европейския съюз. Неговият филм за Великобритания се нарича „Европейският душ“. В началото на 2005 г. е обявено, че прави филм за холандския художник Рембранд ван Рейн, който излиза по екраните през 2007 г. Филмът е озаглавен „Nightwatching“.

КариераРедактиране

През 1966 г. прави филм, наречен „Влак“, съставен от снимки на последния парен влак, пристигащ на гара Уотърлоу (непосредствено зад Централната служба за информация), структурирани в абстрактен Ман Рей ballet mécanique, всички монтирани върху musique concrète озвучаване. Той прави през 1966 г. също така и филм, наречен „Дърво“, в който въпросното дърво е заобиколено от бетон до Роял Фестивал Хол на Саут Банк в Лондон. През 70-те години Питър Грийнауей става много по-сериозен в правенето на филми. През 1978 г. той прави „Vertical Features Remake“ и A Walk Through H. Първият е изследване на аритметичната структура, а вторият – пътуване през различни карти.

Отличителна черта на много от филмите на Грийнауей е силното влияние на ренесансовата и особено фламандската живопис в композицията на сцените и осветлението със своя контраст на костюми и натурализирана голота, природа и архитектура, мебели и хора, сексуално удоволствие и болезнена смърт.

Грийнауей често работи с композитора Майкъл Найман, който е известен с озвучаването на филми като „Договорът на чертожника“, „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“, „Книгите на Просперо“.

 
Грийнуей в Сао Пауло (2012)

През 1980 г. Грийнауей завършва „The Falls“ – гигантска, фантастична, абсурдистка енциклопедия от материали, свързани с летенето, всички свързани с 92 жертви на Непознато Стихийно Събитие (Violent Unknown Event). През 80-те години излизат някои от най-добрите филми на Грийнауей „Договорът на чертожника“ през 1982, „Зед и две нули“ през 1985, „The Belly of an Architect“ през 1987, „Да се давиш в цифри“ през 1988 и най-успешния (за масовите предпочитания) филм през 1989, „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“. През 1989 г. си сътрудничи с художника Том Филипс в телевизионната мини-серия, драматизираща първите няколко части на „Ад“ на Данте.

През 90-те години идват визуално ефектният „Книгите на Просперо“ през 1991, спорният „Бебето от Макон“ през 1993, „Записки под възглавката“ през 1996 и „8½ жени“ през 1999 г.

През 2003–2005 г. Грийнауей работи върху амбициозен проект – „Куфарите на Тълс Лупър“, мултимедийна екстраваганца, използваща иновативни филмови техники.

ФилмографияРедактиране

Пълнометражни филми
Късометражни филми
  • Death of Sentiment (1962)
  • Tree (1966)
  • Train (1966)
  • Revolution (1967)
  • 5 Postcards from Capital Cities (1967)
  • Intervals (1969)
  • Erosion (1971)
  • H Is for House (1973)
  • Windows (1975)
  • Water Wrackets (1975)
  • Water (1975)
  • Goole by Numbers (1976)
  • Dear Phone (1978)
  • Vertical Features Remake (1978)
  • A Walk Through H: The Reincarnation of an Ornithologist (1978)
  • 1–100 (1978)
  • Making a Splash (1984)
  • Inside Rooms: 26 Bathrooms, London & Oxfordshire (1985)
  • Hubert Bals Handshake (1989)
  • Rosa: La monnaie de munt (1992)[3]
  • Peter Greenaway (1995) - сегмент от Lumière and Company
  • The Bridge Celebration (1997)[3]
  • The Man in the Bath (2001)
  • European Showerbath (2004) - сегмент от Visions of Europe
  • Castle Amerongen (2011)
  • Just in Time (2013) - сегмент от 3x3D[3][4]
Документални и псевдодокументални филми
  • Eddie Kid (1978)
  • Cut Above the Rest (1978)
  • Zandra Rhodes (1979)
  • Women Artists (1979)
  • Leeds Castle (1979)
  • Lacock Village (1980)
  • Country Diary (1980)
  • Terence Conran (1981)
  • Four American Composers (1983)
  • The Coastline (also known as The Sea in their Blood) (1983)[3][5]
  • Fear of Drowning (1988)
  • The Reitdiep Journeys (2001)[3]
  • „Аз обвинявам на Рембранд“ („Rembrandt's J'accuse“, 2008)
  • The Marriage (2009)[3]
  • Atomic Bombs on the Planet Earth (2011)[3]
Телевизионни проекти
  • Act of God (1980)[6][7]
  • Death in the Seine (French TV, 1988)
  • A TV Dante (mini-series, 1989)
  • M Is for Man, Music, Mozart (1991)
  • A Walk Through Prospero's Library (1992)
  • Darwin (French TV, 1993)
  • The Death of a Composer: Rosa, a Horse Drama (1999)

ИзложбиРедактиране

  • The Physical Self, Museum Boymans van Beuningen, Rotterdam (1991)[8]
  • 100 Objects to represent the World (1992) във Виенската академия за изящни изкуства и двореца Хофбург
  • Stairs 1 Geneva (1995)
  • Flyga över vatten/Flying over water, Malmö Konsthall (16/9 2000 – 14/1 2001)
  • Peopling the Palaces at Venaria Reale, Palace of Venaria (2007)
  • Heavy Water, Chelouche Gallery, Tel Aviv (2011)
  • Sex & The Sea, Maritiem Museum, Rotterdam (2013)
  • The Towers/Lucca Hubris, Lucca (2013)

БележкиРедактиране

  1. Peter Greenaway Awards. // IMDb. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  2. брой: 58196, страница:7. // The London Gazette, 20 декември 2006. Посетен на 27 октомври 2014. (на английски)
  3. а б в г д е ж Peter Greenaway. // Luperpedia Foundation, 2011. Архивиран от оригинала на 29 January 2016. Посетен на 8 February 2016.
  4. 3x3D. // imdb, 2013. Посетен на 8 February 2016.
  5. The Sea in Their Blood (1983). // imdb, 2016. Посетен на 8 February 2016.
  6. Act of God. // Архивиран от оригинала на 19 January 2016. Посетен на 8 February 2016.
  7. Aitken, Ian. Encyclopedia of the Documentary Film 3-Volume Set. ISBN 9781135206208. с. 2–3.
  8. Greenaway, Peter. The physical self : a selection by Peter Greenaway from the collections of the Boymans-van Beuningen Museum, Rotterdam = De keuze van Peter Greenaway uit de collecties van Museum Boymans-van Beuningen, Rotterdam, 27/10/91-12/1/92. Rotterdam, Het Museum, 1991. ISBN 90-6918-088-X.

Външни препраткиРедактиране