Майк Лупика

американски писател

Майк Лупика (на английски: Mike Lupica) е американски журналист колумнист и писател на произведения в жанра трилър, юношеска литература, социална драма, биография и документалистика.[1][2][3][4][5]

Майк Лупика
Mike Lupica
Роден11 май 1952 г. (72 г.)
Професияписател, журналист
Националност САЩ
Активен период1986 –
Жанрдрама, трилър, детска литература, публицистика, биография, документалистика
Известни творби„Кланът на вълците“
СъпругаСара Лупика
Деца4
Уебсайтmikelupicabooks.com

Биография и творчество

редактиране

Майк Лупика е роден на 11 май 1952 г. в Онайда, Ню Йорк, САЩ.[2][3] През 1964 г. семейството му се премества в Нашуа, Ню Хемпшир, където завършва гимназия през 1970 г. През 1974 г. завършва с бакалавърска степен Бостънския колеж.[4]

След дипломирането си работи като журналист. В периода 1970 – 1974 г., докато следва, е кореспондент за „Бостън Глоуб“ и за „Бостън Феникс“. В периода 1974 – 1975 г. е колумнист за списание „Бостън“ и също пише за „Уошингтън Стар“.[4] От 1975 г. пише за „Ню Йорк Поуст“[3], а от 1977 г. пише и няколко спортни колони през седмицата за вестник „Дейли Нюз“ в Ню Йорк.[3][5] Характерна става неделната му колона „Стрелба от устните“, в която традиционната информация е последвана от поредица от кратки, язвителни наблюдения от седмицата в спорта.[1][3] В периода 1977 – 1981 г. пише за списание „Световен тенис“.[4] От 1987 г. пише колоната „Спортният живот“ в списание „Ескуайър“ в продължение на десет години, а после пише редовна колона за списание „Травъл“. Пише и за други списания като „Голф Дайджест“, ESPN и други.[5] За работата си като журналист получава множество награди, включително през 2003 г. наградата „Джим Мъри“ от Националната футболна фондация.[3] По-късно започва да пише за „Дейли Нюз“ редовната политическа колона, „Понеделници с Майк“, която е силно либерална и критична по ориентация.[2] Напуска вестника през юли 2018 г.[5]

Първият му роман „Мръсен въздух“ от поредицата „Питър Финли“ е издаден през 1986 г. В трилъра главен герой е телевизионният репортер от Ню Йорк Питър Финли, който разследва различни дела.[1] Романът е номиниран за наградите „Едгар“ и „Антъни“ за най-добър първи трилър, а през 1989 г. е екранизиран във филма „Пари, власт, убийство“.[4] Голяма част от творчеството му е за юноши и е посветена на спортна тематика за спортове като бескетбол, американски футбол, бейзбол и др. Автор е и на биографии за известни спортисти.[3][5] В късната си кариера се насочва към жанра на трилъра и си сътрудничи с писателя Джеймс Патерсън.[2]

През 2023 г. е издаден съвместният им роман „Кланът на вълците“.[2] В историята главата на фамилията Улф (Вълк) е открит удавен в океана, а полицията в Сан Франциско подозира убийство. Според завещанието му от децата му само дъщеря му Джени наследява цялата империя, създадена от него, включително футболния отбор и многотиражния вестник. С което става мишена на онези, готови на всичко, дори да убиват, за да получат това, което искат. В разследването се намесва детектив Бен Кантор, за когото всички са заподозрени.[1]

От 1988 г. е телевизионен водещ за предаването „Спортните репортери“ на ESPN. За кратко е домакин на собствената си шоу програма, „Шоуто на Майк Лупика“ по ESPN2.[2][5]

Майк Лупика живее със семейството си в Кънектикът.[4][5]

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

  • Jump (1995)[1][2][3][4][5]
  • Bump & Run (2000)
  • Full Court Press (2001)
  • Wild Pitch (2002)
  • Red Zone (2003)
  • Too Far (2004)
  • Miracle on 49th Street (2006)
  • The Big Field (2008)
  • Million-Dollar Throw (2009)
  • The Batboy (2009)
  • Hero (2010)
  • The Underdogs (2011)
  • True Legend (2012)
  • QB 1 (2013)
  • Fantasy League (2014)
  • Fast Break (2015)
  • Last Man Out (2016)
  • Lone Stars (2017)
  • No Slam Dunk (2018)
  • Batting Order (2019)
  • The Turnover (2020)
  • Triple Threat (2020)
  • Defending Champ (2021)
  • The Horsewoman (2021) – с Джеймс Патерсън
  • The House of Wolves (2023) – с Джеймс Патерсън
    Кланът на вълците, изд.: ИК „Плеяда“, София (2023), прев. Сибин Майналовски

Поредица „Питър Финли“ (Peter Finley)

редактиране
  1. Dead Air (1986)[1][2][3]
  2. Extra Credits (1988)
  3. Limited Partner (1990)

Поредица „Пътуващ отбор“ (Travel Team)

редактиране
  1. Travel Team (2004)[1][2]
  2. Summer Ball (2007)

Поредица „Жега“ (Heat)

редактиране
  1. Heat (2006)[1][2]
  2. Strike Zone (2019)

Поредица „Завръщането на децата“ (Comeback Kids)

редактиране
  1. Hot Hand (2007)[1][2][3]
  2. Two-Minute Drill (2007)
  3. Safe At Home (2008)
  4. Long Shot (2008)
  5. Shoot-Out (2010)

Поредица „Промяна на играта“ (Game Changers)

редактиране

Поредица „Домашен отбор“ (Home Team)

редактиране

Поредица „Мистериите на Зак и Зоуи“ (Zach and Zoe Mysteries)

редактиране

Поредица „Джейн Смит“ (Jane Smith) – с Джеймс Патерсън

редактиране
  1. 12 Months to Live (2023)[1][2][3]
  2. 8 Months Left (2024)

Участие в общи серии с други писатели

редактиране

Поредица „Съни Рандал“ (Sunny Randall)

редактиране

Поредица „Джеси Стоун“ (Jesse Stone)

редактиране

Поредица „Спенсър“ (Spenser)

редактиране

Новели и разкази

редактиране

Документалистика

редактиране
  • Reggie (1985) – биография на Реджи Джаксън[1][2][3][4]
  • Parcells (1987) – биография на Бил Парселс
  • Shooting from the Lip (1988)
  • Wait Till Next Year (1988) – с Уилям Голдман
  • Mad As Hell (1996)
  • The Fred Book (1998) – с Фред Имус
  • Summer of '98 (1999)

Екранизации

редактиране
  • 1989 Money, Power, Murder – по романа Dead Air

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mike Lupica в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​