Сибин Майналовски

Сибин Майналовски е писател на произведения в жанровете хорър, фентъзи и научна фантастика, преводач, журналист, графичен и лого дизайнер.

Сибин Майналовски
български писател
български писател
Роден 1 ноември 1974 г. (46 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 1998 -
Жанр хорър, фентъзи, научна фантастика
Дебютни творби „Недовършено летене“, 1998 г.

БиографияРедактиране

Роден е на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Още преди да завърши, започва работа като репортер и дописник в няколко местни вестника — „Точно време за всички“, „Синя поща“ и др.

През 1992 г. е приет за студент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Изкарва до пети курс, втори семестър, когато прекъсва заради изпита по Американска литература. Не подновява студентските си права, тъй като смята, че е придобил достатъчно знания и дипломата не е от огромно значение.

Докато е във Велико Търново, работи известно време като репортер в местния вестник „Борба“ и като кореспондент на вестник „Дневник“ (издание на „Капитал“). Публикува и статии в седмичника „Жълт Труд“.

Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора, след като научава, че баща му е починал. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач, специалист по предпечатна подготовка и графичен дизайнер.

Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“.

Издания и публикацииРедактиране

Самостоятелни книгиРедактиране

  • „Сянката“ (БГ Книга, 2013)
  • „Усмивка в полунощ“ (БГ Книга, 2013)
  • „Змии в стените“ (GAIANA Book&Art Studio, 2015)
  • „Симфония на мъртвите“ (Издателство „Изток-Запад“, 2018)

Публикации в периодика и антологииРедактиране

  • 1998 – „Недовършено летене“ (разказ) – сп. „Върколак“
  • 2000 – „Отмъщението на гарвана“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2000/5 бр.
  • 2000 – „Да сънуваш, че сънуваш...“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2000/8 бр.
  • 2001 – „Погледът на мъртвите“ (разказ) – сп. „Вселена, наука и техника“, бр. 4/2001
  • 2001 – „Мракът и дъщеря ми“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2001/6 бр.
  • 2002 – „Черните рози“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2002/10 бр.
  • 2004 – „Мракът и дъщеря ми“ – антология „Ласката на мрака“
  • 2012 – „10 мг внимание“ – „сп. „Обекти“, бр. 9
  • 2012 – „Телефонът на краля“ – сп. ДРАКУС
  • 2012 – „Усмивка в полунощ“ – сборник „Златен Кан 2012“
  • 2013 – „Бира, магии и пържена цаца“ – сборник „Мечове в града“, клуб Цитаделата
  • 2013 – „Някой друг да не ми харесва котето“ – сп. ДРАКУС
  • 2013 – „Цветето от Антарес“ – сборник „Скакалци в програмата“, издателство „Ентусиаст“ и БНТ
  • 2014 – „Адско приключение“ – сборник „Мечове в морето“, клуб Цитаделата
  • 2014 – „Мечето“ – сборник „Вдъхновени от краля“, изд. GAIANA Book&Art Studio
  • 2014 – „Серумът“ – списание 8
  • 2015 – „Змии в стените“ – сп. ДРАКУС
  • 2016 – „Направѝ си сам“ – сборник „ПИСЪЦИ“ на Horror Writers Club LAZARUS
  • 2016 – „Отмъщението на гарвана“ – сборник „ПО крилете на гарвана“, изд. GAIANA Book&Art Studio
  • 2016 – „Присъдата“ – сп. ДРАКУС
  • 2017 – „Очи“ – алманах „Тера фантастика“, бр. 16
  • 2017 – „Анджи“ и „При баба“ – сборник „ВОЙ“ на Horror Writers Club LAZARUS
  • 2018 – „Докторите“ – сборник „Зовът на Лъвкрафт“, изд. GAIANA Book&Art Studio
  • 2018 – „Кладенецът на надеждата“ – сборник „Сказанията на Стрикса, том ІV“, изд. ИвиПет[1]
  • 2020 – „Никой не спи“ – сборник „Сказанията на Стрикса, том VІ“, изд. ИвиПет[2]

ПреводиРедактиране

  • Ким Стенли Робинсън – „Зеленият Марс“ (Избрана световна фантастика №43, ИК „Бард“, 1997)
  • Ким Стенли Робинсън – „Синият Марс“ (Избрана световна фантастика №59, ИК „Бард“, 1999)
  • Грег Беър – „Преместването на Марс“ (Избрана световна фантастика №66, ИК „Бард“, 1999)
  • Джонатан Баркър – „Шестото покварено дете“ (ИК „Плеяда“, 2019)
  • Джонатан Баркър – „Сърца за изгаряне“ (ИК „Плеяда“, 2020)
  • Джонатан Баркър – „Избери си жертва“ (ИК „Плеяда“, 2021)
  • Гуен Бристоу – „Южняшка кръв“ (ИК „Плеяда“, 2020)
  • Гуен Бристоу – „Съдбовен избор“ (ИК „Плеяда“, 2020)
  • Джими Бърнс – „Марадона: Божията ръка“ (ИК „Хибрид Букс“, 2020)
  • Пол Стенли – „Музиката – моят грях“ (ИК „Хибрид Букс“, 2020)
  • Роб Халфорд – „Изповед“ (ИК „Хибрид Букс“, 2020)

НаградиРедактиране

  • 2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
  • 2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
  • 2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
  • 2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
  • 2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“[3]
  • 2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“[4]
  • 2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“[5]
  • 2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“[6]
  • 2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
  • 2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“[7]
  • 2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“[8]
  • 2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“[9]
  • 2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018)[10]
  • 2021 г. – награда „Преводач на годината 2020“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“[11]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране