Македонска народна студентска група
Македонската народна студентска група „Гоце Делчев“ е българска студентска комунистическа организация, младежко звено на ВМРО (обединена).
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82.jpg/220px-%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82.jpg)
През 1929 година, когато убийствата между михайловисткото и протогеровисткото крило във ВМРО стигат своя връх, Васил Хаджикимов издава от името на „независимите студенти в Софийския държавен университет“ брошурата „Не можем повече да мълчим“ и заедно с други свои колеги се опитва да свика младежки конгрес, който обаче не е разрешен.
На следната 1930 година Хаджикимов, Коста Веселинов, Димитър Шарланджиев, Асен Чаракчиев, М. Иванов, Кирил Николов, Михаил Сматракалев създават МНСГ „Гоце Делчев“, като легален клон на ВМРО (обединена) и с платформа, стъпила върху Майския манифест. В 1931 - 1931 година МНСГ издава 6 броя от вестника „Македонски студентски лист“, след забраната му издава 4 броя от „Македонска студентска трибуна“ (1932 - 1933) и три броя от „Македонска младеж“.
МНСГ застава на откровени македонистични позиции и от нея през януари 1934 година се отцепва групата около Хаджикимов, който с Борис Михов издава вестник „Македонска борба“. Тя изключва от редовете си Васил Ивановски, Д. Танов, Коста Веселинов, Асен Чаракчиев и Димитър Шарланджиев с обвинение, че петимата се придържат към „неоснователната теория за македонска нация и национален гнет в Пиринско“[1].
След Деветнадесетомайския преврат дейността на групата е прекратена, вестникът ѝ заедно с „Македонско дело“ е забранен. Дейците ѝ участват в Македонския литературен кръжок.[2]
Бележки
редактиране- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 245.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 850 - 851. (на македонска литературна норма)