Отваря главното меню

Македонският хусарски полк е кавалерийска военна част, съставена от хусари, включена в имперската руската армия, която съществува периодично през 1759 - 1783 година.

Македонски хусарски полк
Информация
Активна 1759 - 1783 г.
Държава Руска империя

ИсторияРедактиране

В средата на 1759 г. бежанци от Австрия след въстанието на Карпош са приети в Руската империя, на територията на днешна Украйна. Бежанците са описани от имперските власти главно като българи, власи или сърби.[1][2][3] На 9 март 1759 година началникът на Новосръбския военен корпус Иван Хорват, с разрешение на императрица Елисавета Петровна, сформира Македонски хусарски полк с участието и на българи измежду бежанците.[4] Сред участниците има също власи и гърци.[5] Според някои сведения в него преобладават власите, които тогава са третирани често като македонци и това е причината за наименованието на полка.[6] Гербът на Македонския хусарски полк е одобрен през 1776 г. и представлява: „Сребърен щит в червено поле, с различни декорации, и под него две кръстосани дървени стрели, покрити със златни точки.“

На 26 юли 1761 г. македонските хусари са обединени със съществуващия Български хусарски полк в общ Македонски хусарски полк, поради малкия брой на персонала в полковете. На 10 май 1763 г. с указ на императрица Екатерина II Македонският хусарски полк е разпуснат, а персоналът му е разпределен в Полския, Молдовския и Сръбския хусарски полк. На 24 декември 1776 г. от деветте чуждестранни полка, създадени на територията Азовска и Новоросийска област за защита на южните граници на Империята, е създаден нов Македонски хусарски полк, състоящ се от шест ескадрона. На 28 юни 1783 г. той е расформирован и причислен към Александрийския хусарски полк.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Хронологическій указатель матеріалов для исторіи инородцев Европейской Россіи, Петр Кеппен, Императорской Академіи наук, 1861, стр. 59.
  2. Агоп Гарабедян и Румяна Комсалова, Переселение болгар и сербов во время Петра Великого и его наследников, стр. 157.
  3. Сайт «Русский Биографический Словарь», Хорват-Куртиц Иван.
  4. Вл. Милчев (Украйна) - Два хусарски полка с българско участие в системата на държавната военна колонизация в Южна Украйна (1759-1762/63 г.) в сп. Исторически преглед, БАН, 2001, бр. 5-6, стр. 147-165.
  5. Белова, Е. В. Балканские военные поселения служили укреплению южной границы России. Середина XVIII века, стр. 50-53, Военно-исторический журнал. 2008, N6: По данным, которые приводит историк Н. А. Попов, (Попов Н. А. Военные поселения сербов в Австрии и России. «Вестник Европы»,1870 г.) в 1759 году в Новой Сербии были сформированы два полевых полка из числа болгар, греков и валахов, названных Македонским и Болгарским. Интересен тот факт, что при объявлении набора в новые полки желание воевать на стороне России изъявили не только болгары, сербы, молдаване, валахи, греки, но и немцы с мадьярами. стр. 52.
  6. Тютюнджиев, Иван (1995) Български военни формирования в Украйна през XVIII век. Българите в Северното Причерноморие. том 4. Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 1995, с. 131-136. В. Търново, стр. 134.